Драконите на изчезналата луна [bg]

— Ти беше прав — каза Огледало, докато стоеше до него. — Градът се е побъркал от ужас.

— Скоро ще отмине… — започна магьосникът. Той рязко замлъкна.

От купчината черепи бе изникнал духът на Даламар.

— Гледката към сражението е по-добра от ложите — рече мрачният елф. — Нямаш крака и много добре го знаеш, Маджере. Нищо не те обвързва със земята. Двамата заедно можем да се разположим на някой съседен облак и да наблюдаваме как кръвта се сипе като дъжд. Защо не дойдеш с мен?

— Крайният резултат ме засяга съвсем слабо — отговори Палин. — Който и да спечели, ние ще загубим.

— Говори за себе си — отвърна Даламар.

Палин разтревожено забеляза, че духът на елфа проявява особено засилен интерес към Огледало.

Дали Даламар виждаше и мъжа, и дракона зад човешките форми? Дали вече не предполагаше какво са намислили? Ако беше така, щеше ли да направи опит да ги възпре, или на свой ред имаше свои собствени планове и кроежи? А че последното беше така, Палин нямаше никакви съмнения. Магьосникът никога не се бе доверявал особено на мрачния елф, а през последните дни предпазливостта му бе нараснала двойно.

— Битката се развива добре — продължи Даламар, все така втренчен в Огледало. — Вниманието на Малис е привлечено напълно, в това можеш да бъдеш сигурен. Хората започват да се успокояват. Драконовият страх започва да отслабва. Което пък ме навежда на наблюдението, че твоят приятел и сляп просяк има забележителни съпротивителни сили срещу него. Чудя се защо ли е така?

Казаното от Даламар беше истина. Драконовият страх постепенно изчезваше. Войниците, които само допреди няколко минути бяха прегръщали земята, пищейки, че всички ще умрат, сега се изправяха и се оглеждаха глуповато и засрамено.

„Ако ще правим нещо, трябва да действаме още сега — осъзна Палин. — Какво толкова може да ни стори Даламар? Подобно на моята, и неговата магия отдавна е в миналото.“

Сред планините се понесе гръмовен рев. Хората по улиците се оглеждаха, а някои започнаха да крещят и да сочат към небето.

— Някой от драконите е ранен — рече Огледало, като погледна нагоре. — Трудно е да се каже кой обаче.

Духът на Даламар висеше във въздуха. Безплътните му очи се взираха в тях, сякаш се силеше да надникне в най-закътаните ъгълчета на душите им. Сетне съвсем внезапно той изчезна.

— Изходът от тази битка означава нещо за него, това поне е сигурно — обади се Палин. — Чудя се на кой ли кон е заложил.

— И на двата, ако има начин — каза Огледало.

— Дали е успял да види истинската ти форма, как мислиш? — попита магьосникът.

— Мисля, че успях да я прикрия от него — отвърна сребърният дракон. — Но когато се наложи да направя магия, няма да успея да го залъжа. И тогава ще ме види такъв, какъвто съм.