Драконите на изчезналата луна [bg]

Каменните стени и решетките не представляваха препятствие. Затвореният Силваношей почувства как страхът за момент трепва в него, докато просто си лежеше в мрака на килията и мечтаеше за Мина. Знаеше, че вече го е забравила, но той не можеше да забрави нея и прекарваше по цели нощи в безнадеждни мечтания, в които Мина влизаше през вратата на килията му и поемаше заедно с него по тъмните и заплетени пътеки на отредената му съдба.

Тъмничарят тъкмо бе дошъл в затворническото отделение, за да му остави дневния порцион, когато драконовият страх на Малис се блъсна в стените на града. Задълженията на тъмничаря бяха еднообразни и скучни и той обичаше да ги разнообразява, като тормозеше обитателите на килиите. Силваношей беше лесна плячка и макар на надзирателя да му бе изрично забранено да го измъчва физически, нищо не му пречеше да го прави с думи. Фактът, че въобще не му обръщаше внимание, сякаш изобщо не го тревожеше, явно успяваше да го убеди, че обидите му имат покрусяващ ефект върху затворника. В действителност обаче Силваношей рядко дори чуваше какво има да му каже тъмничарят, чийто глас бе просто един от многото: на майка му, на Самар, на изчезналия му баща, както и гласът, който му бе дал толкова много обещания, ала тъй и не бе спазил нито едно от тях. Истинските гласове като този на тъмничаря не бяха даже наполовина толкова високи, колкото онези в душата му, и приличаха по-скоро на обичайното писукане на гризачите, населяващи килията му.

Драконовият страх се изви в елфа, улови го за гърлото и започна да го души. Ужасът го изтръгна силом от ада, в който пребиваваше, и го захвърли на твърдия под на реалността, а той просто остана свит на кълбо, неспособен да помръдне.

— Мина да ни е на помощ! — простена разтреперано тъмничарят, без да може да помръдне от вратата. Той се хвърли към Силваношей, улови ръката му и я стисна тъй здраво, че едва не го парализира.

Мъжът избухна в сълзи и започна да го прегръща така, сякаш бе открил по-възрастния си брат.

— Какво става? — изкрещя елфът.

— Драконесата! Малис! — успя да изпелтечи тъмничарят. Зъбите му трепереха толкова силно, че едва успяваше да произнася думите. — Дошла е. Всички ще измрем! Мина да ни е на помощ!

— Мина! — прошепна Силваношей. Думата най-сетне успя да разчупи оковите на страха му. — Какво общо има Мина с това?

— Тя ще се сражава с нея — избърбори тъмничарят, кършейки пръсти.

Затворът се бе превърнал в лудница. Пазачите тичаха наоколо и се опитваха да открият изхода за навън, затворниците пищяха и се хвърляха към решетките в отчаян опит да се изплъзнат от ужаса.

Силваношей изблъска от себе си треперещата бъбрива купчина лой, наричаща себе си тъмничар. Вратата на килията продължаваше да стои отворена. Елфът се впусна по коридора. От всички страни към него се носеха молби за помощ, ала младежът не обърна внимание никому.