Смъртта на царете [bg]

Надяваше се Тубрук да се разтревожи за него. След един-два дни щяха да го приемат с любов. Особено ако успееше да убеди Табик да оправи меча. Само трябваше да не се забърква в неприятности до сутринта, когато малката работилничка щеше да отвори. Беше увил меча в един конски чул и го държеше под мишница. Иначе нямаше да стигне далече с него. Някой загрижен за общото благо гражданин щеше да го спре или още по-зле, някой крадец можеше да го отмъкне и да го продаде за дребни пари.

Почти несъзнателно Октавиан насочи стъпките си към дома на майка си. Ако прекараше нощта там, на сутринта щеше да отиде при Табик и да се върне в имението след един-два дни, и Тубрук пак щеше да е доволен. Помисли как ще реагира майка му, като го види, и премига. Щеше да види меча и да помисли, че го е откраднал. Като за майка не проявяваше особено много доверие към него, призна тъжно пред себе си Октавиан. Никога не му вярваше, дори когато казваше истината, а това неизменно го вбесяваше.

Може би трябваше да се опита да се свърже с Александрия, да я накара да излезе, без да събужда останалите в къщата. Тя сигурно по-добре от майка му щеше да го посъветва какво да направи. Октавиан се запровира сред минувачите, като заобикаляше уличните продавачи и устояваше на подтика да грабне от горещата храна, която изпълваше въздуха с изкусителни ухания. Умираше от глад, но празнотата в стомаха отстъпваше пред нуждата да се реабилитира пред Тубрук. Ако го хванеше някой сърдит уличен продавач, това щеше да развали нещата толкова сигурно, колкото и един разговор с майка му.

— Я, плъхът!

Внезапното възклицание го изтръгна от мислите му. Той вдигна изненадано глава, видя чирака на касапина и го обхвана паника. Затича по улицата, за да избегне ръцете, които се протягаха да го хванат. Всички бяха тук — всичките му стари врагове. Октавиан отчаяно разви чула, стисна меча на Тубрук и го вдигна пред себе си, когато чиракът на касапина се втурна към него, протегнал ръце, за да го сграбчи. Дивият удар едва не посече протегнатите пръсти и чиракът изруга изненадано.

— Ще те убия, копеленце малко! Чудех се къде ли си се дянал. Значи сега крадеш мечове, а?

Докато чиракът му се зъбеше, Октавиан видя как другите се разпръсват, за да му отрежат пътя. След миг беше обграден от тях. Хората около тях се правеха, че не виждат нищо — сигурно просто не искаха да се намесват.

Октавиан вдигна меча в първа позиция, както го беше учил Тубрук. Не можеше да избяга, затова се закле да ги натръшка, преди да го хванат.

Чиракът на касапина се засмя и пристъпи към него.

— Май вече не си толкова наперен, а, плъх такъв?

Видя му се огромен и мечът сякаш беше безполезен в ръцете му. По-голямото момче се приближи, протегнало ръка, за да отбие внезапна атака. На лицето му се четеше животинска възбуда.

— Дай ми го и ще ти оставя живота — ухили се чиракът.

Октавиан стисна още по-здраво меча. Чудеше се какво би направил Тубрук в неговото положение. Сети се, когато чиракът пристъпи в обсега на размахания меч.