![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Изкрещя и нападна, и стовари острието върху протегнатата към него ръка. Ако мечът беше остър, чиракът на касапина щеше да бъде осакатен. Но сега той само извика и отстъпи назад с ругатня, хванал ударената си ръка с другата.
— Остави ме на мира! — изкрещя Октавиан и се огледа за пролука, откъдето да избяга.
Не намери обаче никаква пролука. Чиракът на касапина огледа порязаната си ръка и изкриви лице в зловеща физиономия. Полегна зад гърба си, измъкна от колана си тежък нож и го размаха пред лицето на Октавиан. Ножът беше черен от кръвта на животните, които момчето колеше с него, и Октавиан не можеше да откъсне очи от острието.
— Ще те заколя, плъх такъв! Ще ти извадя очите и ще те пусна да просиш — изсъска по-голямото момче.
Октавиан се опита да побегне, но вместо да го хванат, другите момчета се разсмяха и го заблъскаха обратно към чирака на касапина. Октавиан вдигна отново меча… и тогава една сянка се извиси над по-големите момчета, и една тежка ръка удари чирака на касапина по главата и го просна на земята.
Тубрук протегна ръка и взе ножа от мястото, където беше паднал. Чиракът на касапина започна да се изправя и Тубрук стисна юмрук и го повали отново в уличната мръсотия, където той се загърни зашеметен.
— Никога не съм мислил, че един ден ще се бия с деца — изръмжа Тубрук. — Ти добре ли си?
Октавиан го гледаше зяпнал и смаян.
— От часове те търся.
— Аз… носех меча при Табик. Не съм го откраднал — отвърна Октавиан. В очите му напираха сълзи.
— Знам, момче. Клавдия каза, че сигурно си се запътил точно натам. Май е добре, че дойдох да те намеря, нали?
Старият гладиатор огледа скупчилите се чираци, които стояха нащрек около тях — не знаеха дали да бягат, или не.
— Ако бях на ваше място, момчета, щях да се махна — търпението ми вече взе да се изчерпва — каза Тубрук.
От изражението му бе ясно какви може да са последиците, така че момчетата изчезнаха, без да губят време.
— Аз ще се оправя с Табик и меча. Сега идваш ли в имението, или не?
Октавиан кимна. Тубрук се обърна и тръгна към портата. Щяха да стигнат в имението малко преди разсъмване, но той и без това не би могъл да заспи, ако не разбереше къде е Октавиан. Харесваше това момче въпреки всичките му пакости.
— Почакай, Тубрук, само за малко — каза Октавиан.
Тубрук се обърна и се навъси.
— Сега пък какво?
Октавиан се приближи към падналия чирак и го срита с всичка сила в слабините.
— Богове, колко още имаш да учиш — въздъхна Тубрук. — Не се постъпва така с повален враг.
— Знам. Обаче трябваше да му го върна.
Тубрук пак въздъхна и тръгна. Октавиан тръгна след него.
— Може и да си прав, момче.
Брут не можеше да повярва какво му се случва. Този мъж не беше човек. Вече не му бе останал дъх за шеги и почти беше загубил двубоя още в първите няколко секунди, когато Домиций го беше нападнал с бързина, каквато никога не беше виждал; гневът беше изострил рефлексите на центуриона, за да съответстват на атаката, той блокираше ударите му с трясък и на Брут почти не му се вярваше, че това е възможно. Домиций като че ли не спираше да си поеме дъх. Ударите валяха безспир, от всички страни, и Брут вече на два пъти едва не беше загубил меча си, когато попадаха върху ръката му. Ако се биеха с истински оръжия, това щеше да е достатъчно, за да го довърши, но и в учебните боеве такива удари се смятаха за решаващи, особено когато се залагаха пари.
Брут се движеше в плавния стил, научен от диваците в Гърция. Както се надяваше, разликата в ритъма беше разстроила атаката на Домиций и той успя да го улучи с удар, който би отсякъл ръката му при китката, ако мечът беше истински.
Домиций отстъпи и го изгледа малко учудено, и Брут използва момента, за да се успокои и да се стегне. Домиций дишаше тежко, но изглеждаше съвсем спокоен.
За да може да се чуе шумът от евентуална вражеска атака, на гледащите войници беше забранено да викат и те само съскаха и ахкаха тихо, размахваха свити юмруци и стискаха зъби в потискано вълнение.
В един момент Брут можеше да го наръга в ребрата, но това беше забранено, защото при сериозни травми на следващия ден войниците нямаше да могат нито да се бият, нито да маршируват в поход.
— Можех… да те наръгам — изгъргори Брут.
— И аз можех преди малко — отвърна Домиций. — Все пак ръцете ми са по-дълги от твоите.
Последва нова атака и Брут блокира два удара, преди третият да проникне през защитата му. Той впери очи в дървения връх на меча, притиснал се болезнено към гърдите му точно под ребрата.