Произход на политическия ред [bg]

В глава 9 обсъдих развитието на Китай до обединението му по време на династиите Суй и Тан след продължилия триста години период на политически упадък от III до VI в. Отбелязах, че модерните държавни институции, създадени в Китай по времето на Цин и Хан, рухват, довело до репатримониализация на управлението. Държавите, наследници на късната династия Хан са управлявани до голяма степен от аристократични фамилии, които поставят свои роднини на важни длъжности и се стремят да заграбят повече власт. Ян Дзиен и Ли Юан, основатели на обединилите Китай династии Суй и Тан, произхождат от тази прослойка. Първият е от изтъкнато аристократично семейство в Северна Джоу, а вторият е херцог на Тан и произхожда от благородния клан Ли в Северозападен Китай. Подобно на повечето държави наследници на Хан в династиите Суй и Тан господстват аристократични фамилии, които снабдяват с персонал бюрокрацията, командват армията и управляват на регионално ниво. Този елит се състои от военни аристократи от севера, чиито семейства сключват бракове със сиенбей[122] и други варварски родословия. Въпреки че изпитната система е възобновена през 605 г., тя е формален и неуспешен опит за назначаване на хора извън елита в бюрокрацията.

Династията Тан управлява в продължение на почти триста години, но през последните години е изключително нестабилна. (Вж. таблица 2 със списък на династиите.) Аристократичните елити успяват да ликвидират много от сподвижниците си, като се започне с възхода на „злата" императрица У в средата на VII в. В средата на VIII в. един тюркско–согдийски[123] военен командир на североизточната граница на империята на име Ан Лушан организира бунт, по време на който императорът на Тан[124] и престолонаследникът[125] напускат посред нощ столицата Чанан, всеки в различна посока. След осем години бунтът най–после е потушен, но тази гражданска война в центъра на империята води до огромна депопулация и икономически упадък. Империята повече не се възстановява; властта преминава в ръцете на военни от периферията, които са все по–независими. Китайската политическа система винаги е упражнявала силен граждански контрол над военните, но през този период тя напомня Римската империя, където могъщи генерали използват провинциални военни части като властови бази за политическа кариера. Раздирана от бунтове и гражданска война, династия Тан най–накрая рухва през първото десетилетие на X в., след което на север са основани пет краткотрайни династии, предвождани от военни, а на юг възникват и рухват едно след друго десет царства[126].