Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Добре, мила Токи! Но ще те помоля за малко повече твърдост и достойнство. Инак тези неща не ти липсват?! Та да не приличам в нещо на Хенинг Курц? Ние представляваме нещо и без „сенатор“... Надявам се, че ще останеш жива в единия и в другия случай.

Агитациите, обсъжданията, борбите на мненията продължиха. Консул Петер Дьолман, бонвиванът с напълно замрялото търговско предприятие, което съществуваше още само по име, и с двадесет и седем годишна дъщеря, чието наследство той изяждаше на закуска, също взе участие в тях; на една гощавка, дадена от Томас Буденброк, и на друга в дома на Херман Хагенщрьом той всеки път наричаше съответния домакин с еклив и глъчен глас „господин сенаторе“. А Сигизмунд Гош, старият посредник Гош, се въртеше из града като ревнал лъв и се заканваше, че няма да му мигне окото да удуши всекиго, който не е наклонен да гласува за консул Буденброк.

— Консул Буденброк, господа... ех, какъв човек! Аз стоях рамо до рамо с баща му, когато той през 48 година обузда с две думи яростта на повилнялата тълпа... Ако на земята имаше справедливост, то още баща му, дори бащата на баща му трябваше да бъде член на сената...

Всъщност обаче не толкова особата на консул Буденброк избиваше такива пламъци в душата на господин Гош, колкото младата госпожа консулша, по баща Арнолдсен. Посредникът никога не бе разменил нито дума с нея. Той не се числеше към кръга на богатите търговци, не ядеше на трапезите им и не си разменяше визити с тях. Но както вече шоменахме, едва-що Герда Буденброк се появи за пръв път в града, и ето че я зърнаха очите на мрачния посредник, които неотстъпно шареха жадно за нещо необикновено. Той схвана тутакси със сигурен инстинкт, че този образ е подходящ да придаде малко повече съдържание на неговото незадоволено съществуване и й се предаде тялом и духом, стана роб на оная, която не знаеше дори името му. От тоя миг насам той обикаляше мислено тая нервозна и крайно резервирана дама, на която никой не го представяше, както тигър обикаля укротителя си: със същото сдържано, яростно изражение, със същото коварно-смирено държане, с което на улицата сне пред нея йезуитската си шапка, без тя да беше очаквала това... Този свят на посредствеността не му даваше никаква възможност да извърши за тая жена някакво страхотно злодеяние, за което той — гърбав, мрачен и студен, загърнат в плаща си — би отговарял със сатанинско равнодушие. Нейните скучни навици не му позволяваха да качи чрез убийство, престъпление и кървави сплетни тая жена на императорски трон. Тя не му даваше никаква друга възможност освен тая — да гласува в кметството за избора на нейния яростно уважавай съпруг, а на нея самата — може би да посвети един ден превода на всички драми от Лопе де Вега.