Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Когато в четвъртък на семейния обед у Буденброкови стая а дума за смъртта на Джеймс Мьолендорпф, госпожа Перманедер, след няколко съчувствени израза, започна да играе с върха на езика по горката си устна и хвърли лукав поглед към брата си; това накара дамите Буденброк да си разменят неописуемо язвителни погледи, а сетне и трите като по команда да затворят за секунда здраво очите и устата си. Консулът отвърна за момент хитрата усмивка, на сестра си и даде друга насока на разговора. Той знаеше, че в града беше изказана мисълта, която Тони лелееше блажено в душата си.

Назоваха и отхвърляха едни имена. Появяваха се и пресяваха други. Хенинг Курц на „Бекергрубе“ беше много стар. Най-сетне потребна беше свежа сила. Консул Хулене, търговецът на дървен материал, чиито милиони впрочем едва ли биха натежали, беше изключен съгласно конституцията, тъй като брат му беше член на Сената. Консул Едуард Кистенмакер, търговецът на вина, и консул Херман Хагенщрьом се затвърдиха на бюлетината. От самото начало обаче заедно с тях постоянно се чуваше името Томас Буденброк. И колкото но наближаваше денят на избора, толкова по-ясно ставаше, че то, заедно с името на Херман Хагенщрьом, имаше най-много шансове.

Несъмнено Херман Хагенщрьом имаше привърженици и почитатели. Неговото залягане в обществени работи, смайващата бързина, с която бе процъфтявала и бе се разширила фирмата „Щрумпф и с-ие Хагенщрьом“, луксът, поддържан от консула, животът на широка нога, воден от него, и пастетът от гъши дроб, с който закусваше — всичко това безусловно правеше впечатление. Този едър, донякъде прекалено затлъстял човек с червеникава, късо подрязана цяла брада и сплеснат нос, легнал върху горната устна... този човек, за чийто дядо никой, па и той самият не знаеше нищо, чийто баща поради женитбата си с богата, но подозрителна в потеклото си жена за малко щеше да стане невъзможен в обществото и който все пак — сватосал се както с Хунеусови, така също и с Мьолендорпфови — бе приобщил и приравнил името си с ония на петте или шестте господствуващи семейства... този човек неотречимо беше в града забележителна и вдъхваща уважение особа. Новото, а и привлекателното в личността му, това, което го отличаваше и му отреждаше в очите на много хора ръководно положение, беше либералната и толерантна основна черта на неговия характер. Начинът, по който печелеше, й харчеше парите — непринудено и с широк замах, — се отличаваше от упорития, търпелив труд на съгражданите-търговци, ръководени от строго завещани принципи. Този човек беше отмахнал от себе си спъващите окови на традицията и култа към миналото, стоеше на собствените си нозе и немареше за всичко старомодно. Той не обитаваше някоя от старите, построени с безразсъдно пространствено разточителство патрициански къщи, около огромните каменни прустове на които се виеха бяло лакирани галерии. Неговата къща на „Зандщрасе“ — южно продължение на „Брайтещрасе“ — с проста, блажно боядисана фасада, с практично оползотворени пространствени условия и богата, елегантна, удобна мебелировка, беше нова и очистена от всякакъв надут стил. Между другото: преди късо време, като даваше една от големите си вечеринки, той бе поканил в тая своя къща една певица от градския театър, бе я помолил след вечерята да изпее нещо пред гостите, сред тях беше и неговият брат, юристът, естет и почитател на изкуството, и накрая бе й дал много голям хонорар. В градския съвет той не подкрепяше предложенията да се отпускат големи суми за възстановяване и опазване на средновековните паметници. И факт беше, че той пръв, абсолютно пръв в целия град, въведе газово осветление в жилището и канторите си. И ако консул Хагенщрьом пазеше някаква традиция в живота си, тя беше възприетият от неговия баща неограничен, напредничав, търпелив и нескован от предразсъдъци начин на мислене; на него именно дължеше той възхитата, която му засвидетелствуваха.