Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Ако още веднъж напуснете това легло и отворите още няколко шева, няма да имам друг избор, освен да затворя раната ви с нажежена ютия! Разбирате ли какво ви говоря? За това ли ви закърпих — за да се самоубивате, и то само защото ви се е доходило до тоалетната?! — Той ядосано размаха пръст. — Гърнето е точно под носа ви! Моля ви, използвайте го и ми спестете излишните пътешествия до тук!
Андрю, който беше събрал смелост и се бе приближил до леглото, слушаше намръщено унищожителната критика, на която бе подложен дядо му и която никак не му се нравеше. Надяваше се, че ако самият той някой ден се разболее или бъде ранен, няма да се наложи да викат доктора.
Колби Ферис обаче не беше приключил с порицанията. Като се обърна към Гейдж, който тъкмо миеше кръвта от ръцете си на умивалника, той попита сопнато:
— А ти какво правиш извън леглото? Не ти ли казах, че известно време трябва да полежиш?
— Аз полежах… известно време — усмихнато отговори Гейдж. — Но имах работа.
— Какъвто бащата, такъв и синът! — измърмори Колби и погледна умолително Шимейн. — Може би вие можете да сторите нещо, за да накарате тези двамата да се вслушат в съветите ми.
Шимейн се усмихна и започна да изважда от сандъка чисти чаршафи за леглото и кърпи, които щяха да бъдат необходими при повторното зашиване на раната. Като си припомни един от любимите изрази на Джеймс Харпър, тя го перифразира във въпрос:
— Виждал ли сте някога слънцето да залязва на изток, доктор Ферис?
Лекарят погледна първо бащата, после сина, и отчаяно сви устни. И двамата очевидно не изпитваха никакво разкаяние и щяха да продължат да действат както намерят за добре.
— Разбирам какво имате предвид.
— Все пак ми се струва, че биха послужили като добър пример за момчето, ако обърнат малко повече внимание на предписанията ви — додаде Шимейн и се усмихна на Гейдж, подавайки му суха кърпа. — Сигурна съм, че ако някога се наложи, ще изискват от Андрю да изпълнява всичко, което му наредите, докторе, също както съпругът ми изисква от работниците си да се учат от неговия опит.
Колби се усмихна. С меките си, разумни слова това момиче май щеше да постигне много повече, отколкото бе постигнал той със строгото си мъмрене. Засрамени от това, че са дали лош пример на Андрю, Уилям и Гейдж като по команда извърнаха глави към момчето. Уилям протегна ръка, хвана малката ръчичка на внука си и го придърпа към леглото.
— Нали виждаш каква беля си докарах, като не послушах доктора? — попита той. Детето попиваше всяка дума с ококорени очи. — Виждаш какви грижи създадох на майка ти, като окървавих чаршафите и стълбите. Знам, че и ти се изплаши, и съжалявам за това. Трябваше да си стоя тук, вместо да се мъча да сляза долу. Ако го бях сторил, сега нямаше пак да ме шият. Разбираш, нали?
Момчето кимна и Уилям разроши тъмната му коса. В отговор Андрю му се усмихна.
Гейдж, от своя страна, се усмихна на съпругата си и каза примирено:
— Добре, любов моя. Ще кажа на хората си днес да продължат без мен. Това задоволява ли те?
— Ще бъда по-спокойна, ако знам, че си почиваш. — Шимейн прекара лекичко пръсти през косата му и нежно докосна подутината около зашитата рана. — Не искам да ти се случи нищо лошо, Гейдж. Не знам какво бих правила без теб.
Както се разбра в последствие, след смъртта на баща си Гъртруд Търнбул Фич беше вдигнала такава врява в Нюпорт Нюз, че властите в градчето бяха започнали да разследват евентуалното й участие в заговора за взривяване на кораба на Гейдж Торнтън. За да си осигури поне част от богатството на Търнбул, капитан Фич реши да натовари съпругата си насила на борда на „Гордостта на Лондон“ и да отплава за Англия, преди някой да е решил да я арестува. В отговор на нейните крясъци, ругатни и заплахи Еверет само се бе усмихнал, защото сега, когато Дж. Хорас Търнбул беше мъртъв, те не струваха и пукната пара. Той обеща на Гъртруд, че това ще бъде последното й пътуване с „Гордостта на Лондон“, защото пребиваването й на борда на кораба му бе излязло скъпо и прескъпо. Джеймс Харпър и останалите от екипажа одобряваха напълно решението на капитана си, но не бързаха да се радват. Трябваше първо да стигнат до Англия и да се уверят с очите си, че проклетницата е слязла от кораба, за да си отдъхнат с облекчение. Какъв празник щеше да настане тогава!
Първоначално Гейдж и Шимейн бяха убедени, че Потс е отплавал заедно с останалите си другари, но много скоро научиха, че той е зарязал работата си на кораба и е останал на сушата. Говореше се, че пак се срещал с Мориса и ако наистина беше така, не бе трудно човек да се досети, че сега на негодника му се налага да си плаща за всяка нейна услуга, защото Фрида действително бдеше зорко над своите момичета и водеше счетоводството си много стриктно. Със скромната си моряшка заплата Потс едва ли можеше да си позволи още дълго да задоволява похотливите си желания по този начин, и вероятно съвсем скоро щеше да му се наложи да се хване на работа или да прибегне до драстични мерки, за да осигури поне препитанието си.