Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Майърс трябва да бъде по-предпазлив, ако възнамерява да живее още дълги години — отбеляза Гейдж. — Ако човек предизвиква гнева на неподходящи хора, после може горчиво да се разкайва за глупостта си.
— Дипломатичността никога не е била сред най-силните му страни, както и двамата с теб добре знаем. Но се съмнявам, че Майърс може да ни навреди бог знае колко. В крайна сметка, сега ти си господар на Ани. Благодарение на теб тя е далеч от лапите на оня негодник и е намерила истинска приятелка в лицето на Кели. Животът й стана по-добър, а ако приеме предложението ми, двамата с нея можем да създадем семейство. Надявам се някой ден да успее да забрави за детето, което са й отнели. Ако си съгласен, мога да ти платя още сега парите, които си дал за нея.
— Напълно съм съгласен — каза Гейдж и въпреки болката се усмихна и въпросително вдигна вежди. Ще ни поканите ли на сватбата?
Колби се засмя.
— Стига Ани да ме иска.
— Ще ви поиска.
Лекарят остави на масата кожена кесия с двадесет лири и тихо излезе от стаята. В настъпилата тишина Гейдж внезапно почувства как ръката, която лежеше върху гърдите му, започва гальовно да се движи нагоре-надолу, и сведе поглед към усмихнатата си съпруга.
— Казвала ли съм ви някога — прошепна сънено Шимейн, — че сте ми много, много скъп, господин Торнтън?
Сърцето му трепна радостно.
— Това означава ли, че ме обичаш, Шимейн?
— Да, господин Торнтън. Това означава, че много, много ви обичам.
Гейдж улови изящните й пръсти и ги поднесе към устните си за нежна целувка.
— И аз ви обичам, мадам. Много, много ви обичам.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Уилям и Гейдж Торнтън далеч не си приличаха само външно, реши Шимейн, след като усилията й да задържи двамата мъже на легло повече от един ден претърпяха пълен провал. Въпреки че на следващата сутрин все още страдаше от ужасно главоболие, Гейдж стана рано, свърши обичайните си занимания и замина в работилницата. Същия следобед, докато Шимейн переше на потока пред къщата, баща му се опита да слезе от тавана, за да отиде до тоалетната, нищо че за негово удобство специално бяха сложили в стаята му нощно гърне. На стълбите обаче му прилоша и той се строполи тежко, отваряйки голяма част от шевовете на раната си, която веднага започна да кърви отново. Свидетел на това стана Андрю, който уплашено изтича на верандата и извика на Шимейн да дойде веднага и да помогне на дядо му.
Тя заряза прането и се втурна към къщата. Уилям бе успял да се облегне на стената и благоприлично да прикрие слабините си с нощницата. Гримасата на лицето му свидетелстваше за огромната болка, която изпитва, но той не издаде и звук. Единствено когато Шимейн се опита да го изправи на крака, от гърдите му се изтръгна кратък, сподавен стон. Но възрастният човек бе твърде отпаднал, за да помогне на снаха си, и твърде тежък, за да може Шимейн да го вдигне сама.
— Анди, върви да повикаш баща си от работилницата — нареди тя. — И побързай!
Гейдж дотича след броени минути, придружен от Слай Тъкър, и двамата пренесоха Уилям обратно в леглото му. Смутен от присъствието на дама в стаята, негова светлост срамежливо се уви до кръста със завивките, преди да позволи да съблекат окървавената му нощница. Сетне Шимейн почисти гърба му, докато Гейдж притискаше здраво една кърпа към раната, с надежда да спре кръвотечението.
— Ще се оплави ли дядо? — попита разтревожено Андрю. Беше застанал досами стълбата, защото гледката на толкова много кръв го плашеше.
Шимейн му се усмихна окуражително.
— Да, Анди, ще се оправи. Прекалено проклет е, за да му стане нещо от подобна дреболия.
Уилям се изчерви и засрамено вдигна очи към нея. Погледът й бе повече от красноречив, но той знаеше, че напълно си заслужава да бъде укоряван за онова, което бе сторил.
Колби вече беше тръгнал към дома им и пристигна малко след като бяха успели да спрат кръвта. Когато научи, че Уилям се е опитал да стане от леглото толкова скоро след тежкото си раняване, той направо побесня.