Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Без да бърза особено, се обърна. Знаеше какво ще види.
Младата жена се тресеше върху голия каменен под, мъчеше се да изпищи и не можеше. Ноктите й дращеха лицето й, вече почерняло и подпухнало до неузнаваемост, а тъмният оток се спускаше надолу по рамене й, гъст и мазен. Снежните й поли, със седемте разноцветни ивици по ръба, се мятаха над безнадеждно тръпнещите й нозе. Той облиза капката кръв на дланта си и се изкикоти.
— Ти си глупак.
Той се извърна светкавично, изпънал ръка с камата, но въздухът около него сякаш се втвърди и го заклещи от врата до петите в ботушите му. Той увисна на място, на пръстите на краката си, с изпъната за забиване кама, втренчен в Алвиарин, която затвори вратата и спокойно го изгледа. Този път скърцане нямаше. Чуваше се само тихото стържене на пантофите на умиращото момиче по пода. Той примигна, за да махне потта, залютяла в очите му.
— Наистина ли смяташе — продължи Айез Седай, — че точно това помещение ще остане без охрана, без наблюдение? Тази ключалка има сигнализатор. Задачата на тази млада глупачка беше да го следи. Ако бе постъпила така, както й бе наредено, досега пред тази врата вече щеше да има дузина Стражници и още толкова Айез Седай. Сега тя плаща цената на глупостта си.
Той присви очи. Алвиарин не беше Жълта Аджа, но въпреки това трябваше поне да опита да Изцери момичето. При това и тя, като младата Посветена, не бе вдигнала тревогата, инак сега нямаше да е тук сама.
— Ти си Черна Аджа — прошепна той.
— Опасно обвинение — отвърна тя спокойно. Не стана много ясно обаче за кого от двамата е опасно. — Сюан Санче се опитваше да твърди, че Черната Аджа наистина съществува, когато бе подложена на разпит. Дори ни се молеше да й позволим да ни каже за тях. Елайда не пожела да я изслуша, и никога няма да го приеме. Приказките за Черната Аджа са злонамерена клевета, насочена срещу Кулата.
— Ти си Черна Аджа — повтори той по-високо.
— Това ли искаш да откраднеш? — Сякаш изобщо не беше го чула. — Рубинът й не си струва, Фейн. А може би името ти е друго? Оръжието е така омърсено, че само глупак би могъл да го докосне, освен с щипци, или дори да стои край него повече, отколкото е нужно. Видя какво сполетя Верайн. Та защо си дошъл тук и си се доближил право при онова, което не би могъл да знаеш, че се крие тук? Не си имал време да търсиш.
— Бих могъл да премахна Елайда заради теб, Само едно докосване с това и дори Церителството няма да я спаси. — Опита се да замахне с камата, но не можа да я отмести и на косъм. — Би могла да станеш първата в Кулата, а не втора.
Тя му се изсмя, студено и презрително.
— Нима смяташ, че нямаше да съм първа, ако го исках? Втора ме устройва напълно. Нека Елайда да си приписва привидните успехи и да се поти заради пораженията. Знам в кое се крие истинската власт. А сега отговори на въпросите ми, иначе на заранта тук ще бъдат намерени два трупа вместо един.
При всички случаи щяха да са два, независимо дали щеше да й отговори с удобни за него лъжи, или не: тя очевидно не смяташе да го остави жив.
— Виждал съм Такан-дар. — Само от изричането на тези думи го заболя; споменът будеше непоносима болка. Спря хленча си и продължи: — Великото море от мъгла, стелеща се на валма и блъскаща се безмълвно в черните скали, огньовете на ковачниците, червенеещи се долу, и мълнии, раздиращи небето — от вида им смъртните биха полудели. — Не искаше да продължи, но се насили. — Слязох по пътеката към подножието на Шайол Гул, по дългия път сред назъбените канари към брега на езеро от пламък и разтопен камък… — „Никога вече!“ — държащо Великия властелин на Мрака сред вечните си дълбини. Небесата над Шайол Гул са черни посред бял ден от дъха му.
Алвиарин междувременно се беше изправила, отворила широко очи. Слушаше го поразена.
— Чувала съм — заговори тя тихо, после поклати глава и го изгледа пронизващо. — Кой си ти? Защо си тук? Някой от Отс… от Избраниците ли те прати? Защо не съм била уведомена?
Той отметна глава и се изсмя.
— Нима онова, що е възложено на такива като мен, трябва да се знае от тебеподобннте? — Особеният люгардски акцент в говора му се беше усилил; в известен смисъл Люгард бе родният му град. — Че да не би Избраниците да споделят с теб всичко? — Нещо вътре в него закрещя, че не това е изходът му, но той мразеше Айез Седай и това нещо вътре в него ги мразеше не по-малко. — Много внимавай, хубавичката ми малка Айез Седай, че да не те подхвърлят на някой мърдраал за забава.
Погледът й се заби в очите му като ледени висулки.
— Ще видим, господин Фейн. Ще оправя бъркотията, която направи, а после ще видим кой от двама ни стои по-високо пред Избраниците. — Тя измери с поглед камата в ръката му и излезе от стаята. Въздухът около него омекна чак след цяла минута.