Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ру посегна и бързо го спипа за юздите. Конят се дръпна уплашено и го изправи на крака. Ру дръпна юздите и викна:
— Тпруу! — И отпусна, за да не изпадне конят в паника.
Животното изпълни командата и остана на място. Ру го отведе при другите и го върза за дървото. Пребърка навитото одеяло зад седлото на коня и намери още злато и една голяма гема.
Огледа се, за да намери по-добро място, където да скрие конете, но не можа. Но пък след като щяха да ги използват, трябваше да рискува да ги открият.
Отново се затътри нагоре по хълма. Помисли си, че ще е върхът на иронията след като си бе направил труда да зарови пет трупа, да го издадат три коня.
Погледна към мъртвия кон и се сети, че трябва да се постарае да скрие и него преди да тръгнат, но реши да остави това за следващия ден. Безсмислено беше да крие мъртвото животно преди да е готов да отведе живите.
Завари Карли да раздава хляб и сирене на децата. Той също си взе и седна. Не помнеше някога да е бил толкова уморен.
— Струва ми се, че диша по-леко — каза Хелън.
Ру погледна Луис, но не забеляза разлика. Все пак каза:
— Май си права.
Хлябът с всеки ден ставаше все по-корав. Все пак си беше храна, както и твърдото сирене, и беше добре дошла.
— Имаме и вино — каза Карли и подаде на Ру един мях.
Той й благодари и отпи. Беше кисело, но Ру и за това беше благодарен.
— Какво ще правим сега? — попита Хелън.
— Имаме три коня. Ако можем да качим Луис на единия и по две от децата на другите два, утре тръгваме.
Хелън погледна Луис със съмнение, но не каза нищо. Карли се опита да се усмихне храбро, но не успя.
След като приключи с яденето, Ру излезе от пещерата и донесе четирите навити одеяла на дезертьорите. Все тая му беше колко са мръсни — в тези лесове нощем можеше да стане леденостудено, а не можеше да рискува да напалят огън.
Всички си легнаха, а той остана да седи, взрян в нощния мрак. Въпреки цялата си умора не можеше да рискува да заспи.
Някъде посред нощ Хелън Джейкъби дойде, седна до него и тихо, за да не събуди другите, каза:
— Мисля, че ще се оправи.
— Не си виждала ранен човек, след като е бил вързан за коня ден или два — прошепна Ру. — Може да го убие дори само движението.
— Не можем ли да изчакаме още ден?
— Не. И Луис пръв щеше да ми каже да се опитам да ви спася. С всеки нов ден войниците ще стават повече, от двете страни, ще се появят и все повече дезертьори.
Хелън пъхна ръка в неговата и опря глава на рамото му, сякаш това беше нещо съвсем естествено. Сгуши се в него и той усети меката й гръд и мириса на косата й.
— Благодаря ти, Ру — промълви тя.
— За какво?
— Затова, че си толкова добър и грижовен. Ти направи за дечицата ми всичко, каквото щеше да направи баща им. Защити ни, когато други мъже щяха да ни изоставят сами и безпомощни.
Помълчаха дълго, а после Ру усети топлина по рамото си — сълзите й попиваха в ризата му. Той потупа ръката й, но не можа да измисли какво да каже.
След дълго мълчание тя извърна главата му към себе си, целуна го леко по устните и тихо промълви:
— Ти си добър човек, Ру. Децата те обичат. — Помълча малко и каза: — И аз те обичам.
Ру замълча, после каза:
— Ти си най-добрата жена, която познавам, Хелън. Възхищавам ти се. — Сведе глава — не можеше да я погледне в очите, — но дали тя забеляза това, кой знае?
— И ще съм най-големият лъжец, ако кажа, че не съм мислил за теб, както мъж може да мисли за жена, но честно казано, в любовта не мога да повярвам.
Тя дълго не каза нищо, после тихо стана и се върна при децата. Ру остана да седи сам в нощта.
20.
Решения
Миранда крачеше нервно.
— Би ли престанала, ако обичаш? — каза Макрос.
Тя седна. Дни наред бяха проучвали мястото на разлома между Мидкемия и Шила и бяха открили, че притежава необичайни свойства.
Макрос беше прекарал много време в изследване на структурата на приложената магия и бе стигнал до заключението, че разломът е запечатан от тази страна. Беше споделил подозренията си с Миранда, която бе заявила, че няма представа за какво й говори.
— Колко още ще го зяпаш това нещо? — попита тя.
— Докато разбера с какво си имам работа.
Тя въздъхна.
— Какво още трябва да научим?
— Ами много неща. Бих искал да разбера как пантатийците са успели да създадат разлом, който Пъг да не може да засече. Бих искал да науча как са могли да създадат такъв, който се различава в няколко съществени особености от всичко, което съм виждал. Този много прилича на разломите, създавани от случайни комбинации на големи количества магия, но в същото време се държи доста стабилно, също като изкуствените разломи, създавани от цураните. Но онова, което най-много ме притеснява, са качествата на магията, за каквито никога не съм и помислял, камо ли да съм срещал. Тази тук е почти „органична“, ако трябва да намеря подходяща дума, нещо почти живо.