Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Иззад ъгъла се появи кафяво-бяла сламкарка и спря в коридора. Говореше като капелан Харди, но не използваше характерните му жестове. Само съвършеният англически и звънливият глас. Посредничката не носеше оръжие.
— Бъдете разумни. Корабът ви замина. Вашите офицери ви смятат за мъртви. Няма да ви сторим нищо. Не погубвайте излишно приятелите си, излезте и приемете нашата дружба.
— Върви по дяволите!
— Какво ще спечелите така? — попита сламкарката. — Желаем ви само доброто…
Отдолу се разнесоха изстрели и отекнаха в пустите стаи и коридори на Замъка. Посредничката с гласа на Харди подсвирна и зацъка на другите кафяво-бели.
— Какво казва? — попита Стейли.
Сламкарката на Уитбред се притискаше към стената.
— Господи, ами сега?
— Остави я на мира! — извика Джонатан, отиде при нея и я прегърна през рамо. — Какво да правим?
Звуците на битката се приближаваха и внезапно в коридора се появиха два демона. Стейли се прицели, стреля и свали единия. Юнкерът насочи лъча към втория. Чудовището отвърна на огъня и Хорст отлетя към отсрещната стена. Заприиждаха още воини. Канонадата им за миг задържа Стейли изправен. Драконови зъби сдъвкаха тялото му и той се строполи на пода.
Потър стреля с гранатохвъргачката. Гранатата избухна в края на коридора. Парчета от стените се срутиха и отчасти затрупаха посредничката и демоните.
— Струва ми се, че който и да победи долу, ние знаем прекалено много за Лангстъновото поле — бавно каза Гавин. — Как мислите, господин Уитбред? Сега командвате вие.
Джонатан се отърси от унеса си. Неговата сламкарка стоеше абсолютно неподвижно…
Потър извади пистолета си и зачака.
— Твоят приятел е прав, братле — рече извънземната и погледна неподвижното тяло на сламкарката на Харди. — И тя беше брат…
Гавин изкрещя. Уитбред рязко се завъртя към него.
Потър не вярваше на очите си. Пистолета му го нямаше. Ръката му бе счупена от китката до лакътя. Очите му бяха помътнели от току-що осъзната болка.
— Един от мъртвите хвърли камък.
В коридора се появиха нови воини и друга посредничка. Бавно се приближаваха.
Джонатан замахна с вълшебната сабя, която можеше да реже камък и метал. Тя описа дъга над главата му и разсече шията на Потър — Потър, чиято религия забраняваше самоубийството, както и тази на Уитбред. Докато насочваше острието към себе си, избухна стрелба и нещо тежко смаза раменете му. Джонатан Уитбред се строполи на пода и не помръдна.
Отначало не го докоснаха, само свалиха оръжията от колана му. Чакаха лекарка, докато останалите отблъскваха атакуващите ги сили на цар Петър. Посредничката бързо заговори на Чарли и й предложи комуникатор нямаше за какво повече да се бият. Сламкарката на Уитбред остана до своя фюнч(щрак).
Лекарката прегледа раменете му. Макар че никога не бе правила дисекция на човек, знаеше за човешката физиология всичко, което беше известно на сламкарите, и ръцете й бяха съвършено оформени, за да приложат инстинкт, датиращ от хиляди Цикли. Пръстите й внимателно се насочиха към смазаните раменни стави, очите и отбелязаха факта, че не тече кръв. Докосна гръбначния стълб, онзи странен орган, който познаваше само по модели.
Крехките шийни прешлени бяха счупени.
— Високоскоростни куршуми — изчурулика тя на застаналата до нея посредничка. — Гръбначният стълб е счупен. Това създание е мъртво.
Червената и две кафяви с бясна скорост импровизираха кръвна помпа, за да подхранят мозъка. Напразно. Инженерките и лекарката се разбираха прекалено бавно, тялото бе прекалено странно и разполагаха с прекалено малко техника.
Откараха трупа и сламкарката на Уитбред на космодрума, контролиран от тяхната господарка. Войната вече беше свършила и щяха да върнат Чарли на цар Петър. Трябваше да се изплащат репарации, да се почиства след битката, да се обезщетят всички засегнати господари. Когато отново дойдеха хора, сламкарите щяха да са единни.
Господарката изобщо не разбра, нито нейните бели дъщери заподозряха нещо. Но другите й дъщери, кафяво-белите посреднички, които й служеха, си шушукаха, че една от сестрите им направила нещо безпрецедентно. Докато воините бързали към онзи странен човек, сламкарката на Уитбред го докоснала, не с нежните си десни ръце, а със силната лява.
Екзекутираха я за неподчинение и умря сама. Сестрите й не я мразеха, ала не можеха да приказват със същество, убило собствения си фюнч(щрак).