Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Стейли, престани с тази тъпа комедия и докладвай! Край.
— Съжалявам, господин капитан. Наистина трябва да ми отговорите. Ще разберете защо ви питам. Откъде взимате ирландското си уиски? Край.
— Стейли! Писна ми от проклетите ти шеги!
Хорст свали шлема си.
— Това не е капитанът — каза той. — Това е сламкарка с гласа на капитана. Някоя от вашите ли е? — обърна се той към тази на Джонатан.
— Сигурно. Глупав номер. Твоята фюнч(щрак) не би постъпила така. Което означава, че не помага особено на господарката ми.
— Тук няма начин да се защитаваме — рече Стейли и се огледа. Преддверието беше около десет на трийсет метра и нямаше абсолютно никакви мебели. Картините, които преди бяха украсявали стените, бяха изчезнали. — Горе — нареди юнкерът. — Там имаме по-голям шанс. — Хорст ги поведе към етажа с предишните им стаи. Заеха позиции в края на коридора, където можеха да покрият стълбището и асансьора.
— А сега? — попита Уитбред.
— Сега ще чакаме — едновременно отговориха сламкарките.
Изтече един безкраен час.
Шумът от улицата заглъхна. Трябваше им минута, за да забележат това. Навън не помръдваше нищо.
— Ще ида да проверя — каза Стейли, влезе в една от стаите и предпазливо надникна през прозореца.
На улицата имаше демони. Те бързо се втурнаха напред, после ненадейно вдигнаха оръжията си и стреляха към нещо на пътя. Хорст погледна натам и видя друга група, която търсеше прикритие. Една трета от тях останаха да лежат на земята. Грохотът на битката едва се долавяше през дебелите стъкла.
— Какво има, Хорст? — извика Джонатан. — Стори ми се, че чух изстрели.
— Наистина. Две групи воини се сражават помежду си. Заради нас ли?
— Определено — отвърна сламкарката на Уитбред. — Ясно ти е какво означава това, нали? — Гласът й звучеше примирено. След като не получи отговор, тя продължи: — Означава, че хората няма да се върнат. Заминали са.
— Не ти вярвам! — изкрещя Стейли. — Адмиралът не би ни изоставил! Ще претърси цялата ви гадна планета…
— Не, няма, Хорст — рече Джонатан. — Знаеш заповедта на вицекраля.
Стейли поклати глава, но разбираше, че Уитбред има право.
— Фюнч(щрак) на Уитбред! — извика той. — Ела тук и ми обясни кой на чия страна е.
— Не.
— Какво означава това? Трябва да зная по кого да стрелям!
— Не искам да ме убият.
Страхливка!
— Мен още не са ме убили, нали? Просто не се показвай навън.
— Хорст — отвърна гласът на Уитбред, — ако си покажеш дори само едното око, всеки воин може да те застреля. Ти им трябваш жив. Затова не ни обстрелват с артилерия. Но мен ще убият.
— Добре. Чарли! Ела тук и…
— Няма.
Стейли даже не изруга. Те не бяха страхливци, а кафяво-бели. Дали неговата фюнч(щрак) щеше да дойде?
Демоните навън се бяха изпокрили: в паркирани или изоставени коли, във входове, зад колоните покрай стените на една от сградите. В момента с невероятна бързина се прехвърляха от прикритие към прикритие. Ала всеки път щом някой от воините стреляше, друг умираше. Не се бяха разнесли много гърмежи, но вече бяха убити две трети от чудовищата, които се виждаха. Сламкарката на Уитбред се оказваше права за точността им. Нечовешка точност.
Почти под прозореца на Хорст лежеше труп на воин с откъснати десни ръце. Друг демон, който чакаше затишие, внезапно се хвърли към следващото прикритие — и падналият оживя. Събитията започнаха да се развиват прекалено бързо, за да може да ги следи: оръжията полетяха настрани, двамата воини се сблъскаха като автоматични триони и полетяха назад като счупени кукли, все още подритвайки и пръскайки наоколо кръв.
От първия етаж се чу трясък. По стълбището отекнаха стъпки. По мраморните стъпала зачаткаха копита. Сламкарките зацвъртяха. Чарли високо подсвирна два пъти. Отдолу й отговориха. После се разнесе съвършеният англически на Дейвид Харди:
— Няма да ви сторим нищо. Незабавно се предайте.
— Изгубихме — каза Чарли.
— Войниците на моята господарка. Какво ще правиш, Хорст?
Вместо отговор, Стейли приклекна в ъгъла, насочи лазерната пушка към стълбището и даде знак на другите юнкери да се прикрият.