Фурията на курсора

Потрепваща топка разпален огън се появи пред Красус и с остър звук полетя към земята, удари добре насмоления таран и избухна във внезапен облак от яростен огън.

Пламналите каними закрещяха. Горещата смола се възпламени, обричайки всички, които беше заляла, на бърза и болезнена смърт.

Застанал на върха на стената, Тави видя един от канимите да достига до бойницата по една от веригите, но легионерите вече го чакаха. Мечове и копия го улучиха и канимът падна, изчезвайки от погледа.

Други легионери използваха копията си като лостове, за да откачат тежките куки и да изпращат още повече каними на земята.

Тави не можеше да каже със сигурност какво му позволи да го разбере, но изведнъж почувства рязко колебание в импулса на канимите. Той се обърна към Красус и направи с ръка кръг над главата си.

Откакто Тави му счупи носа, очите на трибуна на рицарите бяха с черни кръгове, но запазваха остротата си, така че полетът на рицарите се промени и те отново се устремиха покрай стената в създаден от фуриите им вихър, изпращайки облаци мръсотия и прах в очите и лицата на канимите. Красус хвърли повече от половин дузина светещи сфери в канимите, мъничките капки светлина бързо разцъфнаха в огнени експлозии.

Преди Красус и неговите рицари да успеят да направят още един заход, ниският звук на канимските рогове премина в бърз ритъм — сигнал към атакуващите войски, и бронираните нападатели долу започнаха бързо и организирано да се оттеглят.

За две минути те напуснаха обсега на лъковете, а алеранците по стените изпращаха колкото се може повече стрели в отстъпващите им редици.

Красус искаше да поведе рицарите си в преследване, но Тави видя движението му и вдигна протегната ръка над главата си, стисна я в юмрук и я върна обратно на нивото на раменете.

Красус видя сигнала, потвърди с вдигнат юмрук и заедно с останалите рицари се върна при укрепленията.

Около Тави легионерите крещяха и изпращаха порой от дръзки обиди в гърбовете на отстъпващите каними. Всеки човек тук знаеше, че битката далеч още не е приключила, но към този момент те най-малкото бяха живи и непобедени, и Тави не направи нищо, за да спре радостта, дадена им от малката победа в първите минути на битката.

Той прибра меча си и проследи с поглед отстъпващите каними, дишането му беше тежко и то не защото се беше сражавал много. Тави се наведе над зъбците и погледна надолу. Безмълвни, натрошени фигури лежаха там разхвърляни — общо седем или осем тела. Нито един ранен каним не беше изоставен, само трупове лежаха там. Воините бяха взели ранените със себе си.

— Е — задъхано се обади Ерен зад него. — Това беше вълнуващо.

— Лекар! — обърна се Тави към най-близкия лечител. — Какви са загубите?

— Трима пострадали, двама умерено, един леко. Загинали няма, сър.

Това предизвика пореден взрив на ликуване сред легионерите и дори Първото копие леко се усмихна.