Повелител на сенките [bg]

Кит се отпусна на колене до Тай, който почти не беше помръднал. Очите му се стрелкаха напред-назад, устните му бяха почти бели; изглеждаше в шок.

— Тай — повика го Кит колебливо и сложи ръка върху неговата. — Тай…

Тай се отърси от него, сякаш без дори да забележи кой е. Беше обвил ръце около Ливи, впил пръсти в китката й. Кит осъзна, че мери пулса й. Ясно бе, че е жива — гърдите й се повдигаха и спускаха. Въпреки това Тай не сваляше пръсти от китката й, сякаш ударите на сърцето й го успокояваха.

— Тиберий. — Беше Магнус, коленичил до тях, без да обръща внимание на кръвта и калта, изцапали скъпото му на вид палто. Не протегна ръка, не се опита да докосне Тай, просто каза тихо:

— Тиберий. Знам, че ме чуваш. Трябва да ми помогнеш да отнесем Ливи в Института. Там ще мога да се погрижа за нея.

Тай вдигна очи. Не плачеше, ала сивият цвят на очите му беше потъмнял като въглен. Изглеждаше зашеметен.

— Тя ще се оправи ли? — попита.

— Ще се оправи. — Гласът на Магнус беше твърд. Кит посегна да помогне на Тиберий да вдигне Ливи и този път Тай му позволи. Докато се изправят, Магнус вече бе започнал да отваря Портал, вихрушка от сини, зелени и розови цветове, издигнала се насред сенките на сергиите и шатрите на Пазара.

Изведнъж Тай се обърна към Кит.

— Можеш ли да я вземеш? — попита той. — Да отнесеш Ливи?

Кит кимна слисано. Това, че Тай го бе помолил да носи близначката му, бе израз на доверие, който го шокира. Той взе Ливи в прегръдките си, вдъхвайки миризмата на кръв и магия.

— Хайде! — повика ги Магнус. Порталът зееше широко отворен. Кит зърна очертанията на Лондонския институт от другата страна.

Тай не се обърна. Беше си сложил слушалките и тичаше по празната алея на Пазара. Раменете му бяха превити, сякаш върху него от всички страни се сипеха удари, ала ръцете му не потрепваха, когато стигна до последната сергия, онази с пленените феи. Грабна клетките и се залови да ги отваря една по една. Пикситата и никситата в тях се изсипаха навън, скимтейки от радост, че са свободни.

— Ей, ти! Престани! — кресна собственикът, втурвайки се към него, за да предотврати още по-голяма разруха. Ала беше твърде късно — Тай запрати последната клетка насреща му и тя се отвори, освобождавайки един освирепял гоблин, който впи зъби в рамото на доскорошния си тъмничар.

— Тай! — извика Кит и Тай се втурна обратно към отворения Портал. Сигурен, че Тай е зад него, Кит прекрачи, стиснал здраво Ливи, и остави вихрушката да го повлече.