Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Урокът от нейната смърт [bg]
Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Урокът от нейната смърт [bg]

Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:

Слухове за „лунен убиец“ подлудяват спокойното университетско градче. Скандалните тайни за сексуалните приключения на жертвата със студенти и преподаватели могат да съсипят битието на академичната общност, разбулвайки картини на зловещи амбиции, интриги и разврат. Междувременно убиецът, прекършил живота на младата студентка, решил да използва смъртта й, за да „преподаде“ на детектива Бил Корд един ужасен урок. Той се е насочил към семейството на Корд и в най-голяма опасност се намира дъщеря му Сара — а само тя може би разполага с ключа към самоличността на убиеца.
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 191
Перейти на страницу:

Щатската справка за шофьорските права на Гилкрист показваше, че има регистрирана кола на негово име, сива тойота, но нямаше сведение за щатска шофьорска книжка. След два часа на телефона Милър откри, че Гилкрист има книжка, издадена в Масачузетс. Щяха да изпратят снимка по факса до три дни.

— Нищо повече ли не могат да направят?

— Дори трябваше да се карам с тях, за да получим и това.

Кресги рече:

— Значи той отива с колата до Сейнт Луис, зарязва я там, наема друга и се отправя на юг.

— Може би. А може и да се опитва да ни подведе. Изпрати факс до Далас за всеки случай. — Корд помисли малко. — Знаеш ли, той може да лети със самолет нанякъде и е наел колата само за да прикрие следите си. Оставил я е на аерогарата. Обади се на авиолиниите, на всичко, което излита от Сейнт Луис. Да се надяваме, че пак е използвал кредитната карта на Сейлс. И провери в службата за дългосрочно паркиране на аерогарата дали там не е собствената му кола или наетата.

Кресги каза:

— Това е доста добре. Откъде знаеш тия неща?

— Научаваш ги покрай другото — отвърна Корд.

— Имам много да се уча — рече Кресги.

— Той е напуснал щата — каза Корд, после добави неохотно: — Ако поискаме, можем да повикаме и ФБР на помощ.

— Как така?

— От федералното не се интересуват от местни престъпления освен ако е налице бягство извън щата или ако имаме отвличане, наркотици или банков обир.

— А защо да не ги повикаме?

Корд реши, че е още твърде рано за кариерата на Кресги да получава този вид просвета.

— Защото ей така — отвърна той.

Слоукъм се приближи до тях.

— Бил, хрумна ми нещо.

— Да?

— Не съм сигурен, че това е просто бягство на углавен престъпник.

Корд се зачуди какви ли долнопробни криминалета е чел.

Слоукъм продължи:

— Опитвах се да си обясня психиката му. Имам предвид какво стори на Сейлс. — Тъй като Корд продължи да го гледа безизразно, той добави: — Може да е било за отмъщение.

— Сейлс беше свидетел — рече Корд. — Гилкрист е трябвало да го убие.

Кресги се обади:

— Но, Бил, ние не се нуждаехме от Сейлс за обвинението, нали? Имахме достатъчно други улики. Гилкрист също е разбрал това.

Корд помисли и се съгласи.

— Продължавай, Джим, каква е идеята ти?

— Животът му е свършен. Той вече никога няма да преподава, никога няма да работи по професията си. Най-доброто, което може да направи, е да отиде в Канада или Мексико и ако само веднъж премине на червен светофар, край, веднага ще бъде екстрадиран. Мисля, че е превъртял и иска да си отмъсти. Току-що отново уби човек. Обзалагам се, че е наел колата, за да ни прати в Тексас, но всъщност се крие някъде тука. Има стари сметки за уреждане.

Кресги предложи:

— Навярно трябва да проверим по хотелите из окръга. Може и там да е използвал името на Сейлс.

Слоукъм каза:

— Хотелите са лесни за проследяване. Мислех си за нещо като бунгало или наета къща за месец някъде наблизо. Сезонът наближава, затова никой не обръща внимание, ако човек наеме квартира за ваканцията.

Корд рече:

— Хайде да се залавяме с телефоните.

Само след половин час Уинтън Кресги затвори телефона след приятен разговор с Анита Консилиано от недвижими имоти „Лейкланд“ в Бозуърт. Той надраска някакви бележки на лист от тефтер. Подаде листа на Корд.

Детективът прочете написаното два пъти и вдигна поглед. Осъзна, че гледа Джим Слоукъм, който стоеше облегнат на рамката на неговата врата — на същото място и по същия начин, както правеше някога Стив Рибън.

— В ръцете ни е. Той е в Луисбъро. — Корд се усмихна на Слоукъм. После отдаде чест. — Благодаря, шерифе.

Таверната на Бевън беше на шейсет мили северно от Ню Лебънън, в окръг Луисбъро, сгушена сред борове и кленови дървета и почти на достатъчно разстояние от шосе 128, така че можеш да паркираш един джип, без много да рискуваш, че задната му част ще бъде отнесена. Днес четирима мъже седяха в едно от предните сепарета на таверната, пиейки изстуден чай, сода и кафе. Пред тях се мъдреше мазна чиния с останки от кръгчета лук. Шерифът на окръг Луисбъро, Станли Уиларс, рече:

— Откъде сте сигурни, че той е тука?

1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)