Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Щатската справка за шофьорските права на Гилкрист показваше, че има регистрирана кола на негово име, сива тойота, но нямаше сведение за щатска шофьорска книжка. След два часа на телефона Милър откри, че Гилкрист има книжка, издадена в Масачузетс. Щяха да изпратят снимка по факса до три дни.
— Нищо повече ли не могат да направят?
— Дори трябваше да се карам с тях, за да получим и това.
Кресги рече:
— Значи той отива с колата до Сейнт Луис, зарязва я там, наема друга и се отправя на юг.
— Може би. А може и да се опитва да ни подведе. Изпрати факс до Далас за всеки случай. — Корд помисли малко. — Знаеш ли, той може да лети със самолет нанякъде и е наел колата само за да прикрие следите си. Оставил я е на аерогарата. Обади се на авиолиниите, на всичко, което излита от Сейнт Луис. Да се надяваме, че пак е използвал кредитната карта на Сейлс. И провери в службата за дългосрочно паркиране на аерогарата дали там не е собствената му кола или наетата.
Кресги каза:
— Това е доста добре. Откъде знаеш тия неща?
— Научаваш ги покрай другото — отвърна Корд.
— Имам много да се уча — рече Кресги.
— Той е напуснал щата — каза Корд, после добави неохотно: — Ако поискаме, можем да повикаме и ФБР на помощ.
— Как така?
— От федералното не се интересуват от местни престъпления освен ако е налице бягство извън щата или ако имаме отвличане, наркотици или банков обир.
— А защо да не ги повикаме?
Корд реши, че е още твърде рано за кариерата на Кресги да получава този вид просвета.
— Защото ей така — отвърна той.
Слоукъм се приближи до тях.
— Бил, хрумна ми нещо.
— Да?
— Не съм сигурен, че това е просто бягство на углавен престъпник.
Корд се зачуди какви ли долнопробни криминалета е чел.
Слоукъм продължи:
— Опитвах се да си обясня психиката му. Имам предвид какво стори на Сейлс. — Тъй като Корд продължи да го гледа безизразно, той добави: — Може да е било за отмъщение.
— Сейлс беше свидетел — рече Корд. — Гилкрист е трябвало да го убие.
Кресги се обади:
— Но, Бил, ние не се нуждаехме от Сейлс за обвинението, нали? Имахме достатъчно други улики. Гилкрист също е разбрал това.
Корд помисли и се съгласи.
— Продължавай, Джим, каква е идеята ти?
— Животът му е свършен. Той вече никога няма да преподава, никога няма да работи по професията си. Най-доброто, което може да направи, е да отиде в Канада или Мексико и ако само веднъж премине на червен светофар, край, веднага ще бъде екстрадиран. Мисля, че е превъртял и иска да си отмъсти. Току-що отново уби човек. Обзалагам се, че е наел колата, за да ни прати в Тексас, но всъщност се крие някъде тука. Има стари сметки за уреждане.
Кресги предложи:
— Навярно трябва да проверим по хотелите из окръга. Може и там да е използвал името на Сейлс.
Слоукъм каза:
— Хотелите са лесни за проследяване. Мислех си за нещо като бунгало или наета къща за месец някъде наблизо. Сезонът наближава, затова никой не обръща внимание, ако човек наеме квартира за ваканцията.
Корд рече:
— Хайде да се залавяме с телефоните.
Само след половин час Уинтън Кресги затвори телефона след приятен разговор с Анита Консилиано от недвижими имоти „Лейкланд“ в Бозуърт. Той надраска някакви бележки на лист от тефтер. Подаде листа на Корд.
Детективът прочете написаното два пъти и вдигна поглед. Осъзна, че гледа Джим Слоукъм, който стоеше облегнат на рамката на неговата врата — на същото място и по същия начин, както правеше някога Стив Рибън.
— В ръцете ни е. Той е в Луисбъро. — Корд се усмихна на Слоукъм. После отдаде чест. — Благодаря, шерифе.
Таверната на Бевън беше на шейсет мили северно от Ню Лебънън, в окръг Луисбъро, сгушена сред борове и кленови дървета и почти на достатъчно разстояние от шосе 128, така че можеш да паркираш един джип, без много да рискуваш, че задната му част ще бъде отнесена. Днес четирима мъже седяха в едно от предните сепарета на таверната, пиейки изстуден чай, сода и кафе. Пред тях се мъдреше мазна чиния с останки от кръгчета лук. Шерифът на окръг Луисбъро, Станли Уиларс, рече:
— Откъде сте сигурни, че той е тука?