Среднощният диамант [bg]

— Не — изпъшка. — Не ме гледай така.

— Как?

— Така. Както гледаше, когато попита за белега. Както гледаше, когато си мислеше, че съм мъртъв. Както гледаше, когато даваше неубедително обяснение защо искаш да спиш с мен. Погледът, който казва… че ме харесваш.

Взрях се в него за един дълъг миг.

— Не те харесвам, Грант. Обичам те.

Той се отдръпна и започна да крачи напред-назад, затова разбрах, че съм засегнала чувствително място. Не беше ядосан, но явно беше объркан.

— Не, не, не казвай това, Мирабел, не знам как да — тоест — ъхх.

Думите чакаха в мен от толкова отдавна, че се изплъзнаха, преди да успея да ги спра. Исках да кажа повече, да го накарам да се изправи срещу тях, но после погледът ми попадна върху сноп книжа, които беше пуснал, когато се награбихме. Тежестта на онова, което бе заложено на карта днес, се върна и затова предоставих на Грант възможността за измъкване, която искаше.

— Какви са тези? — попитах и клекнах да вдигна книжата.

Трябваха му няколко секунди да се съвземе, а после на лицето му се появи деловото изражение:

— Разкрихме по-голямата част от обръча и започнахме да арестуваме хора — каза: по-спокойно боравеше с факти, отколкото с чувства. — Единият от мъжете направи подробни признания, а документалните доказателства просто се увеличават все повече и повече. Точно идвах да помоля Айана да ти ги даде, за да провериш нещо.

Наведохме се заедно, щом той разгъна книжата. Когато се докоснахме, вдигна очи към мен: погледът му се взря неспокойно и търсещо в лицето ми, преди бързо да сведе отново очи.

— Разполагаме с много доказателства, които уличават Уорън Дойл, включително едно от признанията. Но това писмо е на лорандийски и нямах време да намеря преводач. — Той прехвърли набързо страниците и видях познати имена — онези, които Ейбрахам Милър беше написал погрешно. Авторът на това писмо беше поправил Скарбро на Скабръро, Мадисин на Мадисън и Кортманч на Кортманш. Грант се спря на последната страница и посочи:

— Тук. Какво пише тук за Уорън Дойл?

Писмото бе наистина на лорандийски — не на баланкуански, „маскиран“ като лорандийски — и след известно чудене успях да разгадая абзаците.

— Пише, че Уорън смята да изпрати следващия си товар злато през късното лято, когато… — направих пауза. — Мисля, че това значи „заселници“. — Да, след като неговите заселници платят таксите си. Ще докара на лорандийски пратеник обещания… ъъ, дял от тях. Или пропорция от тях. Нещо от този род.

Грант плесна по листа и се отдалечи триумфално.

— Това е! Това е, Мирабел. Точно каквото се надявах, че ще кажеш. Незаконно присвояване на средства, принадлежащи на собствената му колония. Последната пръчка от решетката на клетката, която ще се стовари върху Уорън Дойл. Пипнахме го.