![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Казах ти, Гарет. За хората всички ние изглеждаме еднакво.
Шутът беше прав. О, мрак! Не мога да свикна! Тя беше права. Колко често виждаме гоблини във Валиостр? Не често. А колко често виждаме гоблинки? Още по-рядко, отколкото гоблини. И по-точно, никога не сме виждали. Носеха се слухове, че жените на гоблините никога не напускат Заграбия и никой не ги е виждал. Иди сега вярвай на слухове.
— Да-а-а… — поклатих глава аз, все още не вярвайки на случилото се.
— Наистина… — тя сбърчи чело. — Всъщност Миралисса знаеше. Трябваше да й кажа. Тя ми помагаше да те направлявам и да те спасявам.
— Да ме направляваш? Да ме спасяваш?
— Колко пъти остана жив благодарение на мен, а? А за колко пъти никога няма да узнаеш?!
Не казах нищо.
— Ето я нея, благодарността! Да не мислиш, че първия път беше много лесно да те прехвърлим в Първичния свят? С Миралисса едва не се пръснахме. А да те насочим… Уф! Какво ли ти разправям! Не мога да помня всичко! — махна с ръка тя.
Можех само шокирано да слушам нейните откровения. Виж я ти Кли-кли!
— Така че освен Миралисса, да пребъде в светлината, и теб, никой друг не знае. А, да, казах и на Медения, преди да тръгнем.
Гоблинката се ухили. Ето защо Медения се хилеше, без да спира, когато Кли-кли му прошепна нещо в ухото!
— И какво сега? — попитах аз.
— Какво сега ли, момчето ми? — повтори Гло-гло: — Ако говорим за далечни планове, сега трябва колкото се може по-бързо да се озовеш в Авендум и да предадеш Рога на дъгата на този ваш Орден. Ти се оказа много по-силен, отколкото си мислех… За добро, разбира се. Така че засега не е нужно да се притеснявам за равновесието. Не, не е нужно да ми казваш за Рога, Падналите и Великата игра на Господарите. Всичко това го знам много добре и без теб. Колкото до това, какво ти можеш да направиш, в бъдеще е възможно, забележи, евентуално леко изместване на равновесието — съвсем малка досадна неприятност.
— А какво бих могъл да направя?
— Защо да говорим за това сега? — каза Гло-гло. — Ти нали мина през Огледалото на избора и избра своя път. И щом аз съм спокоен, значи и ти не трябва да се тревожиш. Не е нужно да знаеш всички аспекти на пророчеството точно сега. Ще ги разбереш, когато им дойде времето, пред себе си имаш цяла вечност в буквалния и преносен смисъл на тази дума. Сега е важен само Рогът, всичко останало е второстепенно.
— Мастер гоблин! — обърна се към Гло-гло Еграсса. — Починахте ли си?
— Сега идвам! — отвърна шаманът. — Че си починах, починах си, но поне една седмица няма да мога да призова нищо по-сложно от най-обикновена огнена сфера. Трябва ли да ти казвам, Гарет, че не е задължително да споменаваш за нашия разговор?
— Не.
— Това е добре. Я ела сега да помогнеш на стареца да стане. Създаването на това проклето заклинание изсмука всичките ми сили.
Протегнах ръка на гоблина и му помогнах да се изправи на крака.
— Благодаря, момчето ми. Ще отида да поговоря с елфа и с мустакатия ви предводител.
Гло-гло тръгна към нетърпеливо чакащите ни воини. Аз щях да го последвам, но Кли-кли ме повика:
— Ей, Гарет!
— Да? — обърнах се аз.
— Наистина ли не си ми много сърдит? Ами… за това… разбираш какво имам предвид.
Замълчах за момент, подбирайки думите си. През цялото това време тя не отклони напрегнатия си поглед от мен.
— Наистина, Кли-кли — отвърнах накрая. — На теб не мога да ти се сърдя дълго.
Стори ли ми се или в очите й се мярна неизказано облекчение?
— Честна дума?
— Честна благородна дума на майстор-крадец, Кли-кли.
— Добре тогава! — веднага се развесели тя. — Само не казвай на никого, че ще започнат да треперят над мен. Да ме пазят, за да не ми се случи нищо.
— Страхуваш се, че ще грижат прекалено много за теб?
— Просто не познаваш нашите гном и джудже така, както ги познавам аз. Делер е по-зле и от квачка, и ако разбере истината…
Разтегнах устни в ехидна усмивка, представяйки си физиономията на Делер, когато узнае, че Кли-кли е не той, а тя. А и Халас сигурно от изненада щеше да захапе собствената си брада. Кли-кли явно прочете мислите ми и беззлобно ме сръга с юмрук в ребрата. Дали пред теб е гоблин или гоблинка — все едно, няма да скучаеш.
Дъждът спря чак на другата сутрин. През това време бяхме изминали мракът знае какво разстояние и доста се откъснахме от евентуалните преследвачи. Или поне вече не чувахме екота на оркските барабани. Нощувахме до някакви огромни канари, които до известна степен ни предпазваха от дъжда. Самото спиране беше ужасно кратко. Имах чувството, че едва съм затворил очи, и Фенерджията вече ме разтърсва да тръгваме. Милорд Алистан най-накрая благоволи да забележи, че съм невъоръжен като монахиня на Силна. Мумр веднага ми връчи своя кинжал, а Делер се втурна да ми дава малката си секира, която постоянно висеше на гърба му до щита, но аз отказах. Не беше оръжие за мен.