Кралица на въздух и мрак [bg]

А после бурята бе отминала. Намираше се в окото на урагана, бурята бушуваше около него, но той беше останал недокоснат. Бе като край на страданието. Едва сега си даваше сметка за онова, което не бе видял преди: че бе вървял през живота с черна дупка, зейнала в гърдите му, пространство като празнотата между два Портала.

Дори в моменти, когато някоя емоция бе толкова силна, че като че ли успяваше да пробие завесата, я бе изпитвал сякаш от разстояние, далечно и размазано: Тай върху погребалната клада на Ливи, Ема, докато бодлите на плета се впиваха в нея. Виждаше я и сега, черно-бяла, единствените цветни петна бяха там, където по тялото й беше избила кръв. На вратата се почука. Гърлото на Джулиън беше прекалено свито, за да проговори, но това нямаше значение. Камерън Ашдаун влезе, понесъл купчина дрехи. Остави ги в гардероба, излезе в коридора и се върна с кутия, в която имаше храна в консерви, паста за зъби, сапун и други неща от първа необходимост. Пусна я върху бюрото и разкърши рамене, въздъхвайки пресилено.

— Дънки и пуловери поло, ръкавици и обувки. Ако отново излезете навън, покрийте се колкото се може повече, за да скриете руните си. Има и коректор, ако искате да се издокарате съвсем. Имате ли нужда от нещо друго?

Джулиън го изгледа продължително.

— Да — заяви най-сетне. — Имам.

Камерън току-що си беше тръгнал, мърморейки под носа си, когато Джулиън чу водата в банята да спира. Миг по-късно Ема излезе, увита в хавлия, с пламнали розови бузи. Винаги ли беше изглеждала така? Толкова наситени цветове, златото на косата й, черните знаци върху бледата кожа, мекото кафяво на очите й…

— Съжалявам — каза той и Ема, която тъкмо посягаше към дрехите върху леглото, замръзна. — Едва започвам да осъзнавам колко много съжалявам.

Тя отиде в банята и се върна миг по-късно, облечена в черен карго панталон и зелено потниче. Постоянните знаци, обвиващи ръцете й, изпъкваха ярко и стряскащо, което беше напомняне, че тук никой друг не ги носеше.

— Който и да е преценявал размерите ни, сериозно е надценил моята надареност — подхвърли, докато си закопчаваше колана. — Сутиенът, който са ми дали, е огромен. Бих могла да го нося като шапка.

Камерън отново нахълта, без да чука.

— Намерих ти онова, за което ме помоли — каза и тръсна скицник и купчинка моливи в скута на Джулиън. — Трябва да призная, че ми се случва за пръв път. Повечето новодошли искат шоколад.

— Имате ли шоколад? — попита Ема.

— Не — заяви Камерън и излезе решително от стаята.

Ема го проследи с объркано изражение.

— Този нов Камерън наистина ми харесва. Кой да предположи, че има потенциала да се превърне в такъв опасен тип. Беше наистина мил, но…