Кралица на въздух и мрак [bg]

— Когато казваш „гигантски“, колко гигантски точно? — попита го. — По-големи от контейнери за боклук?

— Не и бебетата — отвърна Камерън със страховита усмивка. — Стигнахме… влизайте и недей да казваш на Ливи, че с теб сме излизали заедно във вашия свят, защото е странно.

Откриха Ливи в друг преустроен офис — този някога очевидно е бил по-скоро нещо като мансарда, просторен и вероятно пълен със светлина, преди прозорците да бъдат заковани. По стените ивици от тухли се редуваха с полирано дърво, а между закованите прозорци висяха десетки ретро етикети, рекламиращи калифорнийски ябълки, круши и портокали. Четири лъскави, модерни дивана образуваха квадрат около стъклена масичка. Ливи се беше разположила на един от тях и отпиваше от чаша, пълна с нещо тъмнокафяво.

— Това не е алкохол, нали? — Джулиън звучеше ужасен. — Не бива да пиеш.

— Утре и ти ще пиеш — каза Ливи и посочи бутилката „Джак Даниълс“ върху стъклената масичка. — Просто за твое сведение. — Тя махна с ръка. — Седнете.

Ема и Джулиън се настаниха на дивана срещу нея. В стаята имаше и камина, но решетката беше запушена с метал преди известно време. Някой с чувство за хумор беше нарисувал пламъци върху метала. Твърде жалко. На Ема един огън би й се харесал. Би било нещо естествено.

Ливи завъртя чашата в покритите си с белези ръце.

— Вярвам ви — заяви тя. — Действително сте тези, които твърдите. Което означава, че знам какво ще ме попитате.

— Да. — Джулиън се прокашля. — Марк? Тай? Хелън и Дру…

— Но освен това вероятно искате да се махнете от тук — прекъсна го Ливи. — При положение че сте се озовали в Туле погрешка, а вашият свят звучи като много по-добро място.

— Трябва да се приберем — потвърди Ема. — У дома има хора, които може да пострадат или дори да бъдат убити, ако не се върнем…

— Но искаме да те вземем с нас — заяви Джулиън.

Ема знаеше, че ще го каже. Не го бяха обсъждали, но това никога не бе стояло под въпрос. Естествено, че Джулиън щеше да иска Ливи да се върне заедно с тях. Ливи кимна бавно и продължително.

— Имате ли причина да мислите, че изобщо е възможно да се върнете обратно? Да се пътува между измеренията, едва ли би могло да се нарече лесно.

— Току-що започнахме да го обсъждаме — рече Ема. — Но ще измислим нещо.

Говореше с повече увереност, отколкото изпитваше. Ливи вдигна ръка.

— Ако изобщо съществува възможност да се махнете от тук, наистина ли искате да знаете какво се е случило с… с всички? Защото аз бих дала всичко да не знаех.

Без да откъсва очи от Ливи, Джулиън заяви:

— А аз бих дал всичко да можех да бъда тук, за да ти помогна.

Очите на Ливи бяха далечни.

— Е, ти беше, предполагам. И двамата бяхте. — Тя сви колене под себе си. — Спасихте живота ни, като се пожертвахте, за да можем да избягаме от Манхатън в деня, когато той падна.