Кралица на въздух и мрак [bg]

— В името на Ангела, Ливи, какво друго би могла да сториш! Била си на десет години — рече Ема.

— Вече никой не казва „в името на Ангела“. — Ливи си сипа нова доза уиски и затвори бутилката. — Поне не беше студено. Не забравях какво ми каза. Да се грижа за по-малките. Тай не е, не беше по-малък от мен, но беше сломен. Сърцето му се разби, когато те изгубихме. Толкова много те обичаше, Джулс.

Джулиън мълчеше. Беше бял като снега в разказа на Ливи. Ема плъзна ръка по дивана и докосна пръстите му със своите. Бяха ледени. Този свят беше дестилираната същност на неговите кошмари, помисли си Ема. Място, в което братята и сестрите му бяха изтръгнати от него, където не бе в състояние да ги защити, докато светът наоколо рухваше в мрак и пламъци.

— Спяхме в задните улички, в изоставените къщи на убити човеци — продължи Ливи. — Задигахме храна от супермаркетите. Не се задържахме на едно и също място повече от две нощи. Тави всяка нощ пищеше, докато не заспеше в ръцете ми, но бяхме предпазливи. Мислех, че сме предпазливи. Спяхме в кръг от сол и желязо. Опитах се, но… — Ливи отпи глътка уиски. Ема би се задавила, но Ливи като че ли беше свикнала. — Една нощ спяхме на улицата. В останките от един мол. Там все още имаше магазини с храна и дрехи. Бях ни обградила със сол, но един демон шинагами се спусна от небето… беше мълниеносно петно от крила и нокти като ножове. Изтръгна Тави от мен… И двамата пищяхме. — Тя си пое накъсано дъх. — Имаше един глупав декоративен фонтан. Тай скочи върху него и нападна демона с нож за хвърляне. Мисля, че го уцели, но без руни просто… не можеш да ги раниш. Дори не пусна Тави, просто се обърна и замахна с нокът, и преряза гърлото на Тай-Тай. — Ливи като че ли дори не забеляза или пък не я беше грижа, че го беше нарекла с бебешкото му име. Стискаше чашата с всичка сила, очите й бяха празни и измъчени. — Моят Тай, той падна във фонтана и водата се изпълни с кръв. Демона го нямаше. Тави го нямаше. Извадих Тай, но той беше мъртъв в ръцете ми.