Кралица на въздух и мрак [bg]

Кам даде газ, неколцина минувачи ги бяха зяпнали. Ема дишаше тежко. Мунданите не трябваше да загиват от ръцете на демони. Ловците на сенки трябваше да могат да им помогнат.

Ала тук нямаше ловци на сенки.

— Дължиш ми четири хиляди долара, Кам — каза Ливи безизразно.

— Аха. Ще ти платя веднага щом международната банкова система бъде възстановена.

— Ами семейството ни? — попита Джулиън рязко и пусна ръкава на Ема, тя почти бе забравила, че я държи.

— Има ли някой от тях тук, Ливия?

Устните на Ливи се свиха в напрегната линия.

— Все още не съм убедена, че наистина си Джулиън. А семейството ми засяга само мен.

Свърнаха рязко от улицата и за миг Ема си помисли, че ще се блъснат в познатата кафява тухлена постройка: известната сграда „Брадбъри“, която, колкото и да беше учудващо, все още се държеше. В последния момент преградата от тухли и пясъчник се отмести от пътя им и те потънаха в тъмно, подобно на пещера помещение.

Гараж. Слязоха от колата и Камерън отиде да говори с момиче в камуфлажен панталон и черно потниче, което въртеше метален механизъм, който затваряше вратата на гаража — масивен блок от тухли и метал, задвижван от хитро устроен комплект зъбчати колела.

— Караме на генератор — обясни Ливи, — така че правим доста неща на ръка. Не искаме Заклетите да ни открият по сметката ни за електричество. — Тя метна пушката си в колата. — Хайде.

Последваха я до врата, отвеждаща в просторно преддверие. Ясно бе, че се намират в голяма офис сграда. Стените бяха от тухли и мрамор, подът — покрит с плочки, а във въздуха над главите им Ема видя сложен лабиринт от пътеки, метални стълби и проблясването на старо желязо.

Ливи присви очи срещу тях.

— Окей — каза бавно.

— Окей какво? — попита Ема.

— Току-що минахте по коридор, претъпкан със сол, злато и студено ковано желязо. Това място е построено от луд стар милионер. Вярвал в призраци и го натъпкал с всичко, което се предполага, че пропъжда свръхестественото. Част от него все още действа.

Вратата се тресна зад тях. Камерън се беше върнал.

— Дивя каза, че Даяна не се е върнала. Искаш ли да ги отведа горе, за да изчакат.

— Аха. — Ливи потри уморено чело с опакото на ръката си. — Влязоха тук. Може би са безвредни.

— Искаш да кажеш, че може би наистина съм брат ти — рече Джулиън и гърбът на Ливи се изпъна.

— Не казах това. — Тя направи знак на Камерън. — Заведи ги в една от стаите за новодошли. Увери се, че на етажа има стражи.

И без да каже нито дума повече, се обърна и се отдалечи, отправяйки се към една от железните стълби. Джулиън изпусна рязко дъха си, загледан след нея. Беше по-силно от Ема — сърцето й се сви от болка при вида на изражението му. Изглеждаше така, сякаш го смазваха отвътре навън. Образът му, прегърнал тялото на сестра си, докато кръвта й изтичаше в Залата на Съвета, се надигна като кошмар в съзнанието й.