Кралица на въздух и мрак [bg]

И копнеж. Копнеж по Ема, който бе като ножове в кръвта му. Когато тя говореше, той не бе в състояние да откъсне очи от устата й, харесваше му начинът, по който горната й устна се извиваше като съвършено изработен лък. Затова ли беше умолявал Магнус да изличи чувствата му към нея? Не можеше да си спомни дали и преди беше така, или сега бе по-лошо. Давеше се.

— Виж — прошепна Ема, докосвайки ръката му и кожата му пламна от допира й. Спри, нареди си той свирепо. Спри. — Мая Робъртс и Ват Васкес.

Благодарен за всичко, което би могло да отвлече вниманието му, Джулиън обърна поглед към момичето, което в техния свят представляваше върколаците в Съвета. Косата й беше прибрана на две дебели плитки и тя слизаше по стълбите заедно с красиво, белязано момче, което Джулиън разпозна като гаджето й. Също като Ливи, дрехите им изглеждаха така, сякаш бяха задигнати от магазин за войнишко облекло. Войнишки якета, камуфлажни панталони, тежки обувки и патрондаши.

В този свят имаше много куршуми. Предната врата на сградата беше закована, а дъските — циментирани. От редица гвоздеи до стената висяха огнестрелни оръжия с всякакви форми и размери. Върху пода имаше купчинки муниции. Върху стената близо до тях някой беше написал с червена боя: АНГЕЛИ И ПРАТЕНИЦИ БОЖИИ, ЗАКРИЛЯЙТЕ НИ.21

Последваха Камерън до друго дървено-желязно стълбище. Вътрешността на сградата вероятно бе спирала дъха с красотата си някога, когато светлина бе струяла през прозорците и стъкления покрив над главите им. Дори сега тя бе поразителна, макар прозорците и покривът да бяха заковани с дъски, а теракотените стени — напукани. Електрически лампи горяха с натриево жълто, а мрежите от стълби и пътечки криволичеха в потискащия сумрак, докато те минаваха покрай стражи на бунтовниците, въоръжени с пистолети.

— Толкова много пистолети — отбеляза Ема с известна доза съмнение, когато стигнаха до горното ниво.

— Куршумите не действат на демони, но могат да повалят някой лош вампир или един от Помрачените — каза Камерън.

Минаваха по една пътека. От другата страна на желязната балюстрада зееше чернотата на атриума, стената отдясно беше покрита с врати.

— Някога в тази сграда имаше полицейски участък. Нали се сещате, когато все още имаше полицаи. Демоните ги избиха за броени минути, но те оставиха цял куп пистолети след себе си. — Камерън спря. — Стигнахме.

Бутна простичка дървена врата и запали лампата. Джулиън последва Ема в стаята, очевидно някогашен офис, преобразуван сега в спалня. Стаите за новодошлите, казала бе Ливи. Имаше писалище и отворен гардероб, където висеше разнородна колекция от дрехи. Стените бяха от блед хоросан и топло старо дърво, а през една врата Джулиън зърна малка баня с плочки.