Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Нека джуджето говори, Кан - ледено каза Тави, като стисна Волния за ръката. Издутите от ярост мускули се отпуснаха, ала лицето на воина бе изпотено от гняв.

Сидри обаче никак не се стряскаше от това. Продължаваше да говори все по-разпалено:

- Да се бяхме събрали повечко такива като теб, Тави, като теб, Кан... такива като мен... от Дану, елфи, коболди, пфу, и орки даже... Ще се споразумеем някак! Тролите ще освободим и ще поведем, ех! Колко време ще устои Империята тогава, а? Кажи де! И никаква Дъга няма да спаси хуманусите. Какво кощунство - да се нарекат със светото знамение на небесата! Та вместо да се съберем и да ударим на едро, ние все дребни пакости знаем да правим. Пфу! Ето за това Каменният престол ме прати тук.

А вие... само за пари мислите. Колко пазарлък падна - това, викате, ще правим, а това - няма. Всичко сте длъжни да правите!!! - изкрещя побеснял Сидри. - Ясно ли е, сметкаджии такива?! Ето затова ви лазя по нервите, искам да ви ядосам, да кипнете, да ви видя на какво сте способни! Дали имате нещо свястно или само горделивост, празна като орехова черупка!

Кан, като те гледам, жив ще ме глътнеш... А аз за теб на всеки имперец ще му разкъсам гърлото със зъби! Трябва всички заедно да ги натиснем, ей! Да им направим втори Бряг на черепите! Само че този път - до крак!

Джуджето се задави и млъкна. Очите горяха с мрачен кръвожаден пламък.

Тави почувства, че одевешния гняв на Волния изчезва като вода в пясъка на пустиня.

- Е, щом направо ще си приказваме - рече спокойно тя, -нека ти призная, че не...

- Че не си Волна - нетърпеливо я прекъсна джуджето. - Аз да не съм кьорав? Хуманусите можеш да ги залъжеш, но не и нас, джуджетата...

- Правилно - Тави не трепна. - Аз съм човек. Осиновен от Волните. Те ме отгледаха, те ме хранеха, с тяхното злато съм изучена. А знаеш ли как попаднах при тях? Чувал ли си, Сидри, за Шаверското клане?

Джуджето сведе глава.

- Как да не знам... чувал съм. От нашите там мнозина кости положиха...

- Ще ти разкажа за едно семейство - в полумрака гласът на Тави звънна като саблено острие. - Баща, майка и момиченце на две-три годинки. Родителите изскочили в лош час навън, на улицата. Тръгнали дюкяна си да спасяват... Къде ти - против Дъгата не се рита. И двамата били изпепелени пред прозорците, защото бащата проснал трима мародери с обикновен ръжен... Там били маговете на Арк - заедно с грабителите, техните слуги. Затова убили таткото... и майката на момиченцето. Тоест - моите.

Съседката се опитала да ме дръпне настрани, ама не успяла, горката.

Тогава маговете ловяли всички деца наред. Търсели такива със заложби, талант към вълшебство. Като откриели малчуган с дарба - убивали го веднага. Не ги вземали за себе си. Нещо ги било подплашило и те унищожавали, колели всеки. И мен ме хвърлили в общия кюп. Събирали Младенците в кошници, като котета. Всички хлапета плачели за мама... Само че нито едно дете вече нямало жива майка...

Тави преглътна, а после изсъска някаква дълга джуджешка ругатня, от която Сидри изпъшка и се изчерви. Девойката сухо продължи: