Диамантен меч, дървен меч [bg]

Джуджето дълго мълча. Когато се обади, гласът му бе напълно овладян и спокоен:

- Разбрах те, Тави. Не обичаш Империята. И Дъгата няма с какво да спечели обичта ти. Затова трябва да си с нас. Всеки меч е ценен. А още повече - боен маг. И Волните трябва да са с нас...

- Глупости! - прекъсна го грубо Кан. - Ако джуджетата са откачили, то ние, Волните, още имаме поне капчица здрав разум. Империята може да изправи срещу всеки голям бунт петнайсет легиона. При това - без опълчението, което може да свика под знамената си, без наемници от чуждите страни... Ами вие? На каква сила разчитате? Четири хирда в пълен състав... Хайде, нека са пет. Това са две трети от редовната имперска армия. А ако мислиш, че ще излязат очи в очи против вас да се бият - ще имаш да вземаш. Ще ви разстрелят отдалеч. Империята от век и повече си отглежда арбалетчици, в легионите служат стрелци, чиито дядовци са служели също като стрелци! Първата им детска играчка е било малко арбалетче! А ако те ви започнат, кулите на Дъгата ще ви довършат...

Джуджето пристъпи напред и лицето му изплува от мрака, попадайки под светлината на факлата. Сидри хищно се усмихваше.

-Ако ние, тримата, изпълним волята на Каменния престол - прошепна тайнствено той, - Седмоцветието няма да е в състояние да ни стори нищо.

Тави и Кан се спогледаха. Джуджето бе толкова убедено в правотата си, че от него направо вонеше на увереност.

- Елате с нас! - горещо промълви Сидри. - Бъдете с нас! Тави, Каменният престол няма да пожали никакви богатства, само и само твоят учител да се присъедини към нашето дело! Колкото пожелае скъпоценни камъни, злато... Да, навремето бяхме принудени да зарежем половината от съкровищата си, ала другата половина е наистина много! Освен това опазихме хазната на нашите чародеи, събирана от поколения! Там имаме невероятни неща, истински ценни за един вълшебник! Каквото ти душа поиска - артефакти, еликсири разни, нечувани рецепти, апарати... Имаме камъни от сърцето на земята, което бълва вечен жар, напоени с неговата кръв... И щом ти, ученичката, си способна да събориш цял грот, какво ли може Наставникът ти?! Тави, той ни е нужен! Ако оглави нашето войнство... пък и магията на Дъгата ще бъде обезсилена...

- Сидри... - тихо каза девойката. - Моят учител никога няма да излезе на бран. Той е човек. Той никога няма да се бие против Империята, колкото и лоша да е тя. Или против Дъгата. Да, той е недоволен, той тайно обучава магове, защото смята, че забраната да се практикува магия е по-голямо зло от... - тя рязко млъкна, намръщи се и продължи: - Както и да е. Важното е, че няма да воюва против хората заедно с джуджета, Волни, елфи, Дану и останалите. Това е също толкова сигурно, колкото името ми Тави-Алия. Джуджето се хвана за главата и потъна в сянката.