Републиката на крадците [bg]

— Може да ни виждат малко в мъгла — каза Кало.

— Да сме леко размити в краищата — добави Галдо.

— Сигурно ще е за добро. Искам от вас да дойдете тук и да изсипете съдържанието на кесиите си.

— Какво искаш да направим?

— Трябва ни суперкесия — каза Сабета.

— Какво, по дяволите, е суперкесия? — попита Дженора, навъртаща се там в точно пресметнат миг, за да подслуша какво замислят скупчилите се Джентълмени копелета.

— Щом питаш, ето какво е: кесия с монети, която ще приготвим, за да изглежда, сякаш носим със себе си огромни суми — обясни Джийн.

— О, сигурно е хубаво човек да си има такова нещо — каза Дженора.

Като използваха отделна маса, петимата каморци изсипаха личните си средства, към които Джийн добави полученото от продажбата на конете, а Локи смеси парите с останалото от онова, което им даде Окови. Каморски барони, тайрини и солони издрънчаха сред еспарански фифти и копини.

— Махнете медните монети от купа — каза Локи. — Струват колкото един от братята Асино.

— Цункай ми гъза — каза Кало.

Пет чифта ръце взеха да се ровят в купа и да отделят настрани медните монети, докато в средата на масата не остана намаляла бляскава купчина.

— Делим медните монети на пет, така че всеки да получи по нещо — каза Локи. — Златото и среброто отиват в кесията.

— Искаш ли леля да смени някои от каморските пари? — попита Дженора, която надничаше през рамото на Локи.

— Не — отвърна Локи. — За момента да ги има, е точка в наша полза. — Какво се събра в кесията?

— Пет крони и три тайрина — каза Сабета. — Заедно с два рояла и един фифт.

— Това са повече пари, отколкото гостите на леля ми са виждали от дълго време — каза Дженора.

— Не е колкото исках — каза Локи, — но може да бъде убедително. Няма пътуващ актьор, който да носи със себе си заплатата си за година и половина.

— Особено ако не взема пукната пара — каза Дженора.

— С този въпрос ще се заемем утре — каза Локи и здраво върза суперкесията. — Надявам се, в присъствието на Монкрейн, който да слуша много внимателно.

— А сега къде отиваш? — попита Джийн.

— Да види крушата за боксиране на Монкрейн — каза Сабета. — И ако кучият син, сирестиецът, може да ни научи да станем по-добри актьори, отколкото сме в момента, когато очакваме да ни мине номерът, той всъщност ще е заслужил спасението си.

— Искате ли ескорт? — попита Джийн.

— Като имаш предвид видяното тази вечер, кой според теб има по-голяма нужда от ескорт: Сабета, аз или близнаците? — попита Локи в отговор.

— Имаш право. — Джийн избърса оптикалите си с яката на туниката и отново си ги сложи. — Ще пазя да не се забъркат в нещо и ще се опитам да подлъжа Силванус да преспим вътре.

— Къде се намира Палацо Корсала? — попита Сабета.

— В северната част, богат квартал — отвърна Дженора. — Веднага ще го забележите. Чисти улици, красиви къщи, пердашат хора като Силванус и Джасмер само като ги мернат.

— Ще си наемем карета — каза Локи. — Няма да изглеждаме достатъчно порядъчни без карета.