Републиката на крадците [bg]

— А и беше удоволствие да те гледа човек — каза Локи. — Но бездруго ти винаги…

— Ти в момента нямаш време да ме очароваш — каза Сабета и лекичко докосна рамото му и го побутна. — А пък аз със сигурност нямам време да бъда очарована.

— Правилно. Така си е — съгласи се Локи. — Нужен ни е подход, с който да се приближим. Кое може да го накара да ни отвори вратата? Какво ще кажеш, ако сме каморски благородници, които пътуват инкогнито?

— И се крият в Еспара — добави тя, защото идеята явно ѝ хареса. — Защото у дома има размирици?

— Хм… Не. Не, ако имаме неприятности у дома, нищо не можем да му предложим. Възможно е дори да представляваме риск за него.

— Прав си. Добре. Двамата с теб сме… братовчеди — каза Сабета. — Първи братовчеди.

— Братовчеди… — повтори Локи. — Има толкова много проклети въображаеми братовчеди. С теб сме братовчеди, а ако се наложи да представим братята Санца, те са от семейните слуги. Ние сме… Внуци сме на стар граф, който не се появява много в обществото.

— На Черното копие — каза Сабета. — На граф Енрико Боталио, Черното копие. Преди няколко години работих като миячка на съдове в къщата му — през лятото, което ти прекара във фермата.

— Семейство от Петте кули — каза Локи. — Самите ние в кула ли сме живели?

— Да, по-голямата част от семейството живее там. Графът не се е появявал в града от двайсет години; на годините на херцог Никованте е. Аз съм дъщеря на най-големия му син… А ти си син на най-малкия. Графът няма други деца. И между другото, баща ти е починал. Преди две години, при падане от коня.

— Добре е, че го научих. Ако се яви нужда от подробно описание на домакинството, при възможност винаги ще ти прехвърлям топката — каза Локи и щракна с пръсти. — Ние сме в Еспара, защото ти искаш да задоволиш желанието си да бъдеш на сцената…

— Което никога не бих могла да направя под истинското си име в Камор!

За пръв път Сабета довършваше негова мисъл — нещо, което Джийн правеше непрекъснато. Топла вълна обля Локи.

— Страхотно — продължи тя, без да усети това. — Значи сме тук инкогнито, но с разрешение на семействата ни.

— Така че, който ни помогне, ще си осигури властен и заможен приятел в Камор. — Локи не можеше да спре да се усмихва при невероятната мисъл, че в крайна сметка са намерили изход. — Сабета, това е страхотно. И е най-тънкото лайняно въже, на което сме увисвали някога.

— А сме тук по-малко от ден.

— Трябва да си измислим имена.

— Няма да се напъваме. Аз съм Верена Боталио, а ти — Лукаца Боталио.

— Адови огньове, да! — Локи се огледа, за да се увери, че все още се намират в ограниченото пространство на Еспара, с което беше успял да се запознае. — Трябва да се върнем в хана и да видим какво са направили с конете. После може да посетим Булидаци и да го помолим да не разсъждава прекалено много за това откъде сме се появили.