Смъртта на царете [bg]

— Хората харесват красиви герои, нали разбираш. А ти не си от тях — заяви Брут и атакува внезапно. — Красотата не е в нещо определено, като например нос или уста…

Започна поредица удари, която легионерът отбиваше отчаяно, после отстъпи, за да му позволи да си поеме дъх. В началото и легионерът беше също толкова наперен като него, но сега косата му беше плувнала в пот. Брут се вгледа в него с присвити очи, сякаш оценяваше физиономията му, и каза подигравателно:

— Не, това е натрупана грозота. Сякаш нищо не си е на мястото.

Войникът изръмжа и нанесе удар с такава сила, че ако беше улучил, щеше да разцепи черепа на Брут. Но ударът пропусна целта си и докато войникът политаше след меча, Брут го удари със своя в основата на врата, само колкото да го накара да загуби равновесие. Легионерът се просна на земята, после се надигна. Дишаше тежко.

— Утре? Мисля, че утре ще мога да те бия, ако ми дадеш шанс, нищо че съм грозен.

Брут сви рамене и посочи редицата чакащи войници.

— Има други преди тебе, но ще опитам да направя нещо, та Кабера да те вреди в опашката утре вечер, ако искаш. Все още държиш меча твърде стегнато.

Войникът погледна ръката си и кимна.

— Работи върху китките — продължи сериозно Брут. — Ако можеш да вярваш на силата им, ще успееш малко да отпуснеш хватката.

Мъжът се оттегли в тълпата, като въртеше съсредоточено дървения меч.

Кабера изведе следващия. Представи го така, сякаш беше любимо дете:

— Казва, че много го бивало. Бил шампион на центурията си преди няколко години. Интендантът иска да знае дали ще позволиш пак да залагат. Мисля, че много го безпокоиш — ухили се Кабера на Брут. Беше доволен, че се е вмъкнал в редиците на Първородните след първата скучна вечер в ариергарда на колоната.

Брут огледа следващия си противник от глава до пети, забеляза мощните му рамене и тънкия кръст. Мъжът не обърна внимание на огледа — разкършваше рамене.

— Как се казваш? — попита Брут.

— Домиций. Центурион — отвърна мъжът.

В него имаше нещо, което накара Брут да присвие подозрително очи.

— Бил си шампион на центурията, така ли? Преди колко години?

— Три. И шампион на легиона миналата година — отговори Домиций, без да го поглежда.

Брут бързо погледна Кабера и осъзна, че тълпата около тях е нараснала дотам, че сигурно само часовите бяха останали на поста си. Рений също беше дошъл и Брут се намръщи, когато го видя. Трудно е да се отпуснеш, докато мъжът, който те е учил, поклаща глава в явно неверие. Но бързо си възвърна увереността.

— Там е работата, Домиций, че съм сигурен, че си достатъчно способен, но във всяко поколение трябва да има някой, който да е по-добър от всички останали. Някой по-млад. Това е природен закон.