![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
В понеделник, да речем, подписах договорчето, което Плачидо - какъв педант - настоя да сключим:
- Не се знае, приятели сме, но е по-добре да направим договор.
След разговор за женитбата в сряда, бащата на Консолина ми направи на свой ред предложение: аз да дам участъка, а той да построи на него къща за мен и Консолина на свои разноски и, освен това, да разшири градината на гостилницата. В замяна Консолина ще продължи да готви. След време, когато той остарее, аз щях да заема неговото място и така всичко щеше да бъде в моя и на синовете ми полза.
Предложението ми хареса: просто, подходящо, радушно; аз обаче обясних, че съществува неудобство: договорът с Плачидо. Бащата на Консолина ме попита дали сме започнали да строим, и разбрал, че не сме направили нищо, възкликна:
- Е, тогава върви при Плачидо и поискай да ти върне договора. Така де, приятели сте, а и той не губи нищо.
И аз мислех по същия начин и бях повдигнал въпроса съвсем формално: Плачидо, мислех си, няма да ми откаже тази услуга.
Отидох при Плачидо. Заварих го да мие една кола, беше в работен комбинезон; извика ми много сърдечно:
- Серафино, кога ще пием блага ракия?
Отвърнах:
- Скоро, всичко зависи от теб.
Той ме изгледа изненадан:
- От мен? Как така?
Поисках да поговорим, той остави помпата и, внимателен, ме въведе в малко остъклено помещение, където имаше бюро и два стола. Седнахме и той ме подкани:
- Е, какво мога да направя за теб?
Изложих нещата и заключих:
- Съжалявам, да не би да помислиш, че не си държа на думата, но в края на краищата, ти не си чужд, приятел си и ще разбереш причината. Не става въпрос за спекулация, както виждаш, а за моето щастие.
Докато говорех, той си промени изражението: от приятелско и грижовно на внимателно и същевременно дистанцирано, сякаш се отдалечавах все повече от него и той ме виждаше все по-дребен като от обратната страна на бинокъл. Играеше си с молива и накрая бавно заключи:
- Всъщност искаш да анулирам договора, който подписа завчера?
- Така.
- Може - процеди със стиснати зъби, все едно говореше на себе си, - може да се направи, остави ме да помисля.
Нахвърля набързо с молива върху парче хартия някакви числа, отдръпна се назад и с премрежени очи, отдалеч, както се гледа картина, обяви:
- Добре. Може да стане. Аз ще ти върна договора, а ти ще ми дадеш петдесет хиляди лири.
Зяпнах:
- Петдесет хиляди лири? За какво? Не си похарчил и една пара, само си подписал и...
А той:
- Ето, сключихме договор за строителството на гараж, ти даваш участъка, аз сградата. Няма да построим гаража и аз, след като съм предвидил известна печалба, трябва да се откажа от нея. Тези петдесет хиляди са за пропуснати постъпления.
- Пропуснато какво...?
- Пропуснати ползи. Положително ще са по-големи, ако запазим договора. Но понеже си приятел, закръглям като за приятел.
Повторих:
- Пропуснати ползи. Така ли се казва?
- Така се казва.
Не се сдържах и промърморих:
- Това е, значи, твоето приятелство, Плачидо? Тези пропуснати ползи?
Но той отсече направо:
- Да не смесваме бизнеса с чувствата. Приятели сме, кой отрича, но тук има договор.
Не бях напълно убеден:
- Полза, но какво означава полза?
- Ех, мама му: означава печалба.
Не знам защо думата полза, върху чието значение не се бях замислял преди, ми беше противна. Такива думи имат двоен смисъл: книжовен, за какъвто говореше Плачидо, и смисъл, използван от хитрягите като маска, за да се крият пред почтените хора: дума прикритие. Възклинах:
- Хайде, бе, печалба! Да кажем по-точно мошеничество.
Той остана дистанциран и спокоен:
- Не, пропуснатите ползи са едно, а мошеничеството е друго. Искам лихва от петдесет на сто върху сума, която ти заемам - това е мошеничество. Но искам ти петдесет хиляди лири, защото се отказвам от очаквани постъпления - това са пропуснати ползи. Ех, Серафино, думите съществуват и не могат да бъдат подменяни.
Такааа... изнесе ми и лекция върху думите. Разбрах, че няма какво да се прави и станах:
- Браво, Плачидо, имаше право ти, като ме накара да подпиша договор. Е, така да бъде: ще ти донеса петдесетте хиляди, а ти ще ми върнеш договора. Разбрахме ли се?