![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
- Точно.
Странно нещо: едва излязохме от стаичката и той отново стана сърдечен:
- И кога е сватбата? Сега всичко е на мястото си и няма проблеми.
Силно изненадан, почти несъзнателно изрекох:
- На петнайсети следващия месец.
- Поздравления Серафино, поздравления - потупа ме по рамото той.
Да спрем дотук.
Отидох при моя бъдещ тъст и му казах за пропуснатите ползи. Той, търговец на място, не намери какво да оспори, напротив, кажи речи се съгласи с Плачидо: беше приятел, вярно, но в бизнеса няма приятели. Консолина обаче ненадейно показа антипатия, каквато не съм предполагал, че изпитва към Плачидо: избълва какво ли не срещу него и въобще по адрес на приятелите. Като всички жени, ревниви към приятелите на съпруга, щом се омъжат, разчистват около него; и тя се възползва от случая. Изслушах я с наведена глава и когато свърши, повече поради недостиг на въздух, отколкото поради липса на аргументи, продължих разговора от главната точка: имах да плащам пропуснатите ползи. Бъдещият ми тъст остана студен: петдесет хиляди лири за него бяха петдесет хиляди. Консолина буйно се втурна в неговата стая, взе от
скрина едно тефтерче и ми го хвърли в лицето, викайки:
- Ето ги петдесетте хиляди лири, плащам аз с моите спестявания, след като всички сте скръндзи от една порода.
Този път бъдещият ми тъст, при вида на зачервеното и отчаяно лице на обичаната си дъщеря, се трогна и предложи засега той да извади парите за пропуснатите ползи, а аз ще му ги върна, когато мога.
И така, отидох отново при Плачидо. Прие ме с любезности, покани ме да седна, докато ровеше из книжата в търсене на договора. Казах, че ще остана прав, и зачаках: имах намерение да хвърля в лицето му петдесетте хиляди. Но моментът дойде и неговата дребнавост ме обезоръжи. Той взе договора, препрочете го, добави към текста декларация, че не му дължа нищо, защото съм платил пропуснатите ползи, подписа се и тогава ми подаде писалката, за да подпиша и аз. Подписах и после, омекнал, му подадох петдесетте хиляди лири в банкноти от по пет. Той, все същият педант, ги преброи и вдигна усмихнатото си лице:
- Петдесет хиляди са, много добре.
Сгъна договора на четири и ми го подаде. Излязохме заедно. И този път той отново ме прегърна приятелски през раменете, като ми говореше за сватбата. Направих леко движение, за да се освободя от ръката му, но той не се усети и се разделихме с обичайните пожелания за щастие.
Оженихме се и, слава Богу, се оженихме в Нарни, откъдето беше Де Сантис. Не поканихме Плачидо. Не му се сърдех като Консолина; беше още по-лошо: беше се пречупила вътрешната пружина на приятелството и щом го видех, ми се струваше, че натискам дръжката на вратата на кола, а тя не се отваря, защото пружината е счупена: сърцето ми вече не се отваряше, устата -също. Стоях там, пред него, без да отроня дума, без да знам накъде да гледам, смутен повече, отколкото ако имаше по лицето остатъци от храна и аз ги виждам, ала не искам да го предупредя, че са там.
А той не забелязваше нищо. След сватбата се върнахме в Рим и започнах отново да посещавам градината на гостилницата, както едно време. Беше лято и в гостилницата постоянно имаше клиенти от местните - играеха на карти на половин литър, а аз се чудех какво да правя, за да не се окажа в едно каре с Плачидо: беше по-силно от мен, не можех дори да го гледам в лицето, срамувах се, все едно аз му бях устроил гаврата с пропуснатите ползи, а не той на мен. Отказах се от картите, само обикалях между масите и наблюдавах играчите. Накрая той се усети и една вечер, докато минавах край него, а той беше сам, ме спря. Заговори ме искрено и топло:
- Ти, Серафино, от известно време не си същият. Май ми се сърдиш и знам защо.
Отвърнах смутен и малко раздразнен:
- Щом знаеш, кажи, да видим дали е вярно.
Той - усмихнат:
- Защото не ти направих сватбен подарък. Но вие се оженихте скришом, дори не ме поканихте. Кажи ми истината: това ли е причината?
Не можех повече да се сдържам:
- Какво говориш, ти ми направи подаръка предварително, не помниш ли?
- Така ли?
- Ами да, да не би да си забравил? Пропуснатите ползи.
СИСТЕМАТА НА МЪЛЧАНИЕТО
Страстите не са еднакви. Добрите страсти те поддържат в живота и накрая имат възвращаемост сто процента - по-добре от банкова сметка; другите обаче лека-полека ти подкопават живота, накрая го провалят и той рухва като гнило дърво. По времето, когато познавах Тарчизио, и двамата бяхме градинари в разсадника Орландини, на Виа Аурелия Антика. Той изпитваше към занаята си добра страст и ако му беше останала, щеше да го превърне в един от най-добрите градинари в Рим. Тарчизио беше странен тип: слаб, кльощав, с глава тиква, покрита с черна тънка коса, големи тъмни очи, дълъг нос; напомняше на онези семинаристи, пъргави и вечно гладни, които някога се срещаха по междуселските пътища да вървят двама по двама и да си бъбрят.