![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Многократно подчертавам, че голяма световна цивилизация, където не съществува върховенство на закона, е Китай. Китайските императори със сигурност са били способни на актове на тирания като първия император Цин, който създава единна китайска държава благодарение на сурови легистки наказания. И все пак Династичен Китай не е известен със суровостта на своето управление. Китайската държава съблюдава ясни ограничения по отношение на имуществените права, данъчното облагане и степента, до която се намесва в прекрояването на традиционни социални практики. Ако тези ограничения не произтичат от правото, то какъв е техният произход? Управлението на Китай като зряло аграрно общество е предмет на следващите две глави.
20. ОРИЕНТАЛСКИЯТ ДЕСПОТИЗЪМ
Как се консолидира отново модерна държава в Китай след края на династията Тан ► Узурпацията на императрица У и какво ни казва това събитие за китайската политическа система ► Какво представлява Мандатът на небето и как се утвърждава политическа легитимност в Династичен Китай
Може би с краткотрайното изключение на Република Китай от края на XX в. (след 1949 г. се премества в Тайван) нито едно китайско правителство не допуска истинско върховенство на закона. Независимо че Китайската народна република има писана конституция, Китайската комунистическа партия притежава Върховната власт. По същия начин в Династичен Китай нито един император не признава върховенството на какъвто и да било правен източник на власт; легитимно е единствено позитивното право, създадено от самия император. С други думи, не съществува юридически контрол над властта на императора, което гарантира огромни възможности за тирания.
Всичко това поражда най–малко четири основни въпроса за естеството на китайската политическа система. Първият засяга политическите последици от липсата на правова държава. На Запад съществува дълга традиция на категоризиране на Китай като „ориенталски деспотизъм". Не е ли подобен начин на мислене демонстрация на невежество, високомерие или евроцентризъм? И упражняват ли китайските императори по–голяма власт от колегите си в Западна Европа?
Второ, кой е източникът на легитимност в китайската система? Историята на Китай се характеризира с многобройни бунтове, узурпации, граждански войни, както и опити за основаване на нови династии. И все пак китайците винаги възстановяват равновесието, делегирайки огромна власт на суверена. На какво основание го правят?
Третият въпрос е защо въпреки периодичния деспотизъм на китайските императори те често не използват докрай теоретичната си власт? При липсата на право на практика съществува контрол над тяхната власт и се наблюдават дълги периоди в китайската история, през които императорите управляват стабилни държави, в които се съблюдават строги правила, без да нарушават ужасно много ежедневните права и интереси на своите поданици. Всъщност много пъти императорите са слаби и очевидно не успяват да наложат на непокорното общество спазването на правилата. Какви тогава са реалните граници на държавната власт в традиционен Китай?
И най–накрая, какви по–съществени уроци ни предлага китайската история за естеството на доброто управление? Китайците изобретяват модерната държава, но не успяват да предотвратят репатримониализирането . Следващите векове на китайска имперска история са изпълнени с постоянни битки за предпазване на тези институции от упадък и за възпиране на влиятелни индивиди да патримониализират властта чрез домогване до привилегии за себе си и своите семейства. Кои са силите в подкрепа на политическия разпад и кои в подкрепа на предотвратяването му?