Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
През цялото време на тоя разговор консулът бе обърнал гръб на брат си и с ръце в джобовете на панталоните чертаеше с единия крак фигури по пода.
— Добре, замини за Лондон — каза той съвсем просто.
И без да се обърне поне наполовина към Кристиан, той го остави зад себе си и тръгна назад към всекидневната.
Кристиан го последва. Отиде при Герда, която четеше сама, и й подаде ръка.
— Лека нощ, Герда. Да, Герда, значи, в най-скоро време аз отново ще отида в Лондон. Забележително е как ни подмята животът. Отново в неизвестността, знаеш, в такъв голям град, гдето през две крачки и,ма приключения и може да се преживее толкова много. Странно... Познато ли ти е това чувство? То се крие тук, приблизително в стомаха... много странно!
ГЛАВА ТРЕТА
Джеймс Мьолендорпф, най-старият сенатор от търговското съсловие, умря по един гротескен и ужасен начин. Този диабетичен старец беше загубил до такава степен инстинкта за самосъхранение, че през последните години на живота си се отдаваше все повече и повече на страстта си към сладкиши и торти. Доктор Грабо, който беше домашен лекар и на Мьолендорпфози, протестираше с цялата енергия, на която беше способен, я загриженото семейство изтръгваше с кротко насилие сладките неща из ръцете на върховния си глава. Ала какво направи сенаторът? Умствено рухнал, какъвто си и беше, той си наел стая, по-скоро стаица, истинска дупка, някъде на някаква неотговаряща на положението му улица — на Клайне Грьопелгрубе, край градската стена или в Енгелсвиш, — гдето се скривал да яде торта... Там и намериха предалия богу дух старец с уста още пълна с несдъвкан сладкиш, остатъците от който бяха изцапали жакета му и лежаха пръснати по сиромашката маса. Смъртоносен мозъчен удар бе изпреварил бавното съхнене.
Семейството се постара да потули противните подробности на тоя смъртен случай; но те се разчуха бързо из града и бяха тема за разговори на борсата, в клуба, в „Хармония“, в канторите, в градския съвет и по баловете, гощавките и вечеринките, защото това се случи през февруари — през февруари на 62 година — и салонният живот беше в пълен ход. Даже приятелките на консулша Буденброк си разказваха на Ерусалимската вечер за смъртта на сенатор Мьолендорпф, когато Леа Герхарт направи пауза в прочита; за това шушнеха дори малките момичета от неделното училище, като прекосяваха страхопочтително просторното преддверие на Буденброкови, а господин Щут на „Глокенгисерщрасе“ води по тоя въпрос подробен разговор с жена си, която се движеше във висшето общество.
Все пак интересът не можеше да остане дълго време насочен към минали неща. Още с първия слух за смъртта на тоя стар общински съветник изникна големият въпрос... а когато пръстта го покри, този единствен въпрос занимаваше всички умове: „Кой ще бъде негов приемник?“
Какво напрежение и каква подмолна шетня! Чужденецът, дошъл да разгледа средновековните забележителности и прелестните околности на града, не забелязва нищо; но какво движение под повърхността! Каква агитация! Напълно честни, здрави, незасегнати от скептичност мнения се сблъскват едно с друго, трещят убедително, изпитват се взаимно и бавно-бавно се споразумяват. Страстите са възбудени. Честолюбие и суетност ровят потайно. Погребани надежди се размърдват, надигат се й рухват разочаровани. Старият търговец Курц на „Бекергрубе“, който при всеки избор получавал три или четири гласа, в деня на избора ще седи разтреперан в писалището си и ще чака поканата; но и този път няма да бъде избран, ще продължи с изражение на простодушие и самодоволство да почуква тротоара с бастуна си и един ден ще легне в гроба с тайната скръб, че не е станал сенатор.