Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Надеждите на доктор Ферис, че уискито ще помогне на пациента му, не се оправдаха. Като изключим промиването на раната, то не послужи за нищо — негова светлост остана в пълно съзнание по време на цялата болезнена процедура по изваждане на копието от гърба му. Слава богу, нямаше засегнати важни органи, но раната беше много дълбока и промивката й с огнената течност бе истинско мъчение, което можеше да накара всеки мъж да припадне от болка. Но Уилям, когото бяха заставили да лежи мирно по корем, само стисна зъби и зарови лице във възглавниците. Цялото му тяло се тресеше от нечовешките усилия, които полагаше, за да не закрещи. Едва накрая, когато вече зашиваха раната му, силите на негова светлост се изчерпаха и той най-после благоволи да загуби съзнание. И докторът, и останалите мъже бяха смаяни от издръжливостта, волята и упоритостта на този възрастен човек.
Когато Колби отново се върна на долния етаж, намери Андрю и Шимейн сгушени в леглото до Гейдж. И двамата спяха дълбоко, но Гейдж се беше събудил и съзерцаваше съпругата и сина си така, сякаш бяха безценни съкровища.
— Как се чувствате? — попита тихо лекарят, след като заши раната.
— Сякаш са ме цапардосали по главата с огромен чук.
— Хм, радвайте се, че сте останал жив.
Гейдж сбърчи чело, опитвайки се да си припомни какво точно се бе случило.
— Лошо ли са ме ударили?
— Нямам представа. — Колби посочи с ръка Шимейн. — Според баща ви вашата съпруга е застреляла мъжа, който се е опитвал да ви убие. — Той помълча малко, за да остави новината да достигне до съзнанието на пациента му и да се полюбува на удивеното му изражение. — А според Шимейн баща ви се е хвърлил пред вас, за да препречи със собственото си тяло пътя на копието, което е било предназначено да прониже вашето.
Гейдж го погледна сепнато. Измина доста време, преди да събере смелост да попита, опасявайки се от най-лошото:
— Мъртъв ли е?
— Не, негова светлост ще се оправи. Освен ако раната не се инфектира, разбира се, но аз смятам, че уискито на Фланъри ще свърши добра работа. През живота си не съм пил толкова силен алкохол, а на негова светлост като че ли въобще не му подейства. Кълна се, че съм просто смаян от неговата твърдост и от способността му да издържа на болка. Подложихме го на адски мъки, а той нито веднъж не извика, нито за миг не загуби съзнание. Баща ви и съпругата ви трябва много да ви обичат, господин Торнтън.
Зашеметен от последните думи на лекаря, Гейдж почти несъзнателно произнесе в отговор фразата, която казваше неизменно всеки път, щом някой се обърнеше към него на фамилия:
— Името ми е Гейдж.
— Почивай си колкото можеш повече, Гейдж — посъветва го Колби. — Ако ме послушаш, ще се оправиш много.
В този момент Гейдж си припомни по какъв повод се бяха видели с лекаря последния път.
— А как е Кели? Рамзи непрекъснато ми повтаря, че е много по-добре, но аз продължавам да се тревожа за нея. Трябва да роди съвсем скоро, нали?
— Кели се чувства отлично и наистина тези дни се очаква да роди. Ани постоянно се грижи за бъдещата майка и се вълнува не по-малко от самата нея.
— Рамзи иска да задържи Ани, за да помага на жена му — каза Гейдж, — но Кели смята, че не могат да си го позволят. Тя иска поне един от петимата им синове да отиде да учи в Уилямсбърг, затова гледат да пестят всеки фартинг. Ако зависеше от нея, щеше да прати на училище и петимата.
Доктор Ферис нерешително пристъпи от крак на крак.
— Всъщност, аз самият си мислех да купя Ани от теб…
Гейдж го погледна изненадано.
— Но нали казахте, че…
— Забрави какво съм казал. От Ани би излязла чудесна медицинска сестра, пък и напоследък си мисля, че няма да е зле да се оженя пак. Все още съм достатъчно млад, за да имам деца. Съпругата ми, бог да я прости, беше бездетна. Ани мечтае да си има собствено дете и аз мисля, че бих могъл да й доставя тази радост. Може сега да не ме обича, но в бъдеще, кой знае…
— Предложихте ли й брак?
— Не, не бих могъл, защото тя е твоя собственост. Майърс ми се оплака, че си обещал да му я върнеш, а не си изпълнил обещанието си. Смята, че трябва да му дадеш още пари, задето си го измамил.
Гейдж изсумтя.
— Вече получи предостатъчно.
— И аз така мисля, но реших, че трябва да ти го кажа. Майърс обича да предизвиква скандали. Ето, наскоро се сдърпа с Роксана Корбин, задето бил казал пред госпожа Петикоум, че Роксана не е с всичкия си, ако продължава да вярва, че някой би се оженил за стара мома с конско лице като нея. Роксана дойде у тях и му заяви, че е безгръбначен червей, щом не се е осмелил да й каже в лицето какво мисли за нея. Е, той пък не се поколеба да повтори думите си пред нея и тя едва не му избоде очите. Майърс обаче не й остана длъжен, ами се нахвърли с юмруци върху нея. И всичко това на верандата пред дома му! Аз изтичах да ги разтърва, но, повярвай ми, все едно, че попаднах на две разярени, съскащи котки. Роксана беше здраво насинена, ама и Майърс имаше дълбоки резки от ноктите й по лицето и гърлото си. Не им предложих да им помогна, защото сметнах, че и двамата си го заслужават.