Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- ...защото в книгата си Ирис Дюпен говори за млада жена на име Флорин, която си е обръснала главата, за да избегне брака! Романът излиза в издателска къща „Серюрие“ и е озаглавен: „Смирената кралица“. В него се разказва за... Аз ли да го представя накратко, или вие ще кажете няколко думи?
Ирис кимна:
- Ще се справите отлично, след като така добре сте прозрели моята героиня...
Тя прокара ръка през косата си и се усмихна. Ведра и сияйна. Какво й пука, че косата й се скъси! Утре книгата ще се разграби, утре всички френски книжари ще умоляват издателя да ги зареди с предимство с „Смирената кралица“, трябва само едно уточнение, че не става дума за някоя френска кралица, а за кралица на сърцата. Издателят й беше напомнил да не пропусне да наблегне на тази подробност. „Читателите не бива да си мислят, че това е исторически роман, подчертайте факта, че сюжетът напомня гоблен с безброй втъкани нишки на безброй истории, които се пресичат, преплитат и се вливат в историята с главно И на XII век - епохата на замъците крепости; тук добавете някоя подробност, изрази от онова време, малко плът, емоция... Тук ще поруменеете, ще се насълзите, ще говорите за Бог, моментът е много подходящ да се говори за Бог, за Бог на предците ни, за земята на добрата стара Франция, за Божия закон, за човешкия закон, давам ви картбланш, вярвам ви безгранично, ще бъдете впечатляваща!“ Не беше предвидил, че тя ще ги накара да й отрежат косата пред очите на зрителите. Ирис се опияняваше от триумфа си, смирено свела очи, съсредоточена върху историята, която раздипляше водещият.
„След като сме в цирка и аз съм на арената, ще е най-добре да съм кралицата на цирка“ - отсече мислено тя, надавайки ухо за думите на водещия. Последно припомняне на заглавието, последни овации при споменаване на името й, присъстващите станаха прани като римляните на игрите в Колизея. Ирис се поклони, благодари със сериозен вид, елегантно слезе от високия стол, на който я бяха настанили, и се скри зад кулисите.
Лъчезарно усмихната, рекламната агентка вирна палец, докато говореше по телефона. Победа!
- Спечелихме, скъпа! Беше прекрасна, героична, божествена! -възкликна тя, закрила с длан мобилния си. - Отвсякъде се обаждат, радиата, вестниците, другите телевизии, канят те, пълна лудница, спечелихме!
Скупчени пред телевизора в хола на Шърли, Жозефин, Ортанс, Зое и Гари гледаха предаването.
- Съвсем сигурна ли си, че това е Ирис? - попита Зое с тревожна нотка в гласа.
-Мида...
- Защо го направи?
- За да се продава книгата - отвърна Ортанс. - И тя ще се разпродаде, сто на сто! Само за нея ще говорят! Страхотен удар! Мислиш ли, че са се наговорили предварително? Че са го уредили с водещия? - обърна се тя към Шърли.
- Мисля си, че леля ти е способна на всичко. Но с това... да си призная, направо ме разби!
- 8Не кпоскв те сюга 1оо!' - намеси се Гари. - За пръв път виждам нещо подобно по телевизията. Тоест не на филм, защото номерът на Жана д’Арк го знам, но онова си беше на кино, а и актрисата беше с перука.
- Искаш да кажеш, че тя наистина остана без коса? - извика Зое разплакана.
- Мен ако питаш, не!
Зое погледна майка си, която наблюдаваше сцената мълчаливо.
- Ужасно е, мамо, ужасно е! Никога няма да напиша книга, та да ме дават по телевизията!
- Права си... ужасно е... - успя да изрече Жозефин, преди да се втурне към тоалетната на Шърли, за да повърне.
- Край на серията, следва продължение! - обяви Шърли и угаси телевизора. - Защото според мен това е само началото.
Чуха шуртенето на водата в тоалетната и видяха Жозефин да излиза оттам пребледняла и да си бърше устата с опакото на ръката.
- Защо й прилоша на мама? - пошушна Зое на Шърли.
- От поведението на леля ти! Хайде, сядайте на масата, аз отивам да извадя от фурната пилето, сигурно вече е готово, хубаво
1 И мен ме разби (англ.). - Б. пр.
изпечено. Все пак имахме късмет, че мина първа, иначе пилен» щеше да изгори.
Пръв се надигна Гари със своите метър и деветдесет и два сантиметра, с които Жозефин не можеше все още да свикне. Не го но ша, когато се върна през септември. Забеляза го долу във входа в гръб и реши, че е някой нов наемател. Беше пораснал и стърчеше над майка си с глава и половина. Освен това се бе поналял. Раменете му опъваха карираната риза, под която се виждаше черна тениска с надпис ГискВшк. Нямаше и помен от момчето, с което се раздели в началото на юли. Черната му коса се спускаше покрай лицето и подчертаваше зелените му очи, белите му правилни зъби. Лек мъх беше покарал по брадичката му. Гласът му мутираше. Беше почти на седемнайсет! Станал бе истински мъж, но на моменти в усмивката или в начина му да мушка дълбоко ръце в джобовете си, да се поклаща от крак на крак прозираше хлапакът. „Още някой и друг месец и той окончателно ще мине в категорията на възрастните - помисли тя, наблюдавайки го как се движи. - Има вродена изисканост, елегантна походка, може да е „кралска издънка“ наистина!“