Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Не знам дали ще мога да хапна нещо - заяви Жозефин, докато сядаше на масата.
Шърли се наведе към нея и й прошепна:
- Стегни се, ще започнат да се питат защо толкова се вълнуваш!
Шърли бе споделила с Гари тайната на Жозефин. „Но не казвай
на никого!“ „Обещавам, кълна се!“ - отвърна й той. Можеше да му вярва - той умееше да пази тайна.
Двамата прекараха чудесно лято. Две седмици в Лондон и четири в Шотландия, в замъка на техен приятел. Ходиха на лов, ловиха риба, излизаха на дълги разходки по зелените хълмове. Гари се хвана с Ема, девойка, която работеше денем в кръчмата. Една вечер се прибра и с усмивка на задоволен хищник заяви на майка си: „Направих го.“ „Първия път - отвърна му Шърли - не е кой знае какво, но после ще става все по-хубаво!“ - „Не беше зле! От тожова време умирах да го направя! И да ти кажа, странно, но сега имам чувството, че съм станал равен на баща ми.“ За малко да добави: „Разкажи ми за него“, но въпросът замря на устните му. Всяка вечер отиваше при Ема, която живееше в стаичка над кръчмата. Шърли запалваше огъня в голямата зала с военните доспехи и свита на канапето срещу огъня, четеше някоя книга. Понякога отиваше при мъжа. Той дойде някожо пъти през уикендите при нея. Срещаха се в западното крило на замъка, нощем. Двамата с Гари така и не се засякоха.
Тя хвърли поглед към сина си, който доподреждаше масата. Забеляза как го гледа Ортанс и сърцето й се изпълни с гордост. Само така! Гари нямаше вече да се държи като кутре с провесен език, както изглеждаше преди. Браво, сине!
„Нещо у Гари се е променило - помисли си Ортанс. - Пораснал е, заякнал е, това е очевидно, но има и друго. Сякаш е придобил някаква самостоятелност. Сякаш се е изплъзнал от моята власт. Не ми е приятно да ме игнорират обожателите ми“ - каза си тя, премятайки мобилния в джоба на дънките си.
„И тя се е променила - установи Шърли. - Беше красива, станала е опасна. Излъчва чувственост. Жо единствена не го осъзнава и продължава да се държи с нея като с малко момиче.“ Заля пилето със соса от тавата, увери се, че е добре изпечено, със златиста ко-жичка, и го отнесе на масата. Попита кой иска бяло месо, кой кълка. Момичетата и Гари вдигнаха ръце за бяло месо.
- А за нас двете кълките - обърна се тя към Жо, която гледаше пилето с отвращение.
- Давам ти моята - отвърна Жо и отблъсна чинията си.
- Мамо, трябва да ядеш! - заповяда Зое. - Много си отслабнала, не си хубава така, да ти кажа, къде изчезнаха трапчинките ти?
- Да не си на диета като госпожа Бартийе? - попита Шърли, докато разпределяше бялото месо по чиниите.
- Работих през целия август и ядях малко. Беше ужасно горещо...
„И все дебнех дали Лука ще се появи в библиотеката, тръпнех в
очакване, изгарях от вълнение, затова не можех и залък да преглътна.“
- Книгата не беше ли изстреляна малко прибързано? - попита Шърли.
- Издателят предпочете да действа ударно в началото на есента.
- Явно е бил сигурен в себе си.
- Или в нея! Доказателството е налице... - промърмори Жо.
- Имаш ли новини от двамата Бартийе? - притеснена за приятелката си, Шърли побърза да смени темата.
- Никакви и съм си много добре така.
- Макс не се върна в училище - въздъхна Зое.
- Чудесно. Той ти влияеше зле.
- Не е лошо момче, Жо - намеси се Гари. - Само дето е объркан... Но с родители като неговите не може се каже, че е извадил късмет! Сега гледа овцете на баща си. Не му е лесно, да знаеш. Един приятел, който е близък с него, ми каза, че Макс напуснал училище и се хванал да прави сирене! Ооос! юск!
- Той поне бачка - каза Ортанс. - Нещо, което се случва все по-рядко в наши дни. Аз пък се записах в театрална паралелка! Смятам, че ще ми е от полза за самочувствието...
- Само не ми казвай, че нямаш самочувствие - разсмя се Шърли. - На твое място по-скоро бих се залисала в курсове за смирение.
- Много смешно, Шърли! Ще се пукна от смях.
- Шегувам се, скъпа...
- Впрочем, мамо, ще се наложи да се абонирам за някое и друго списание, за да съм в течение на последните модни тенденции. Вчера ходихме с един приятел в „Колет“, беше прекрасно!
- Няма проблем, скъпа. Ще те абонирам... А какво е „Колет“?
- Магазин, в който се продават дрехи последен писък! Имаше едно сако на „Прада“, страхотно. Малко скьпичко, но прекрасно... В нашия квартал, естествено, ще бъде доста неуместно да ходя облечена така, но като се преместим в Париж, ще е точно.