Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Преди да срещне Силвия Ру никога не беше и помислял, че любовта е нещо повече от мит, на който вярват хора по-глупави от него, или изгодна лъжа, за да накараш някое момиче да си разтвори краката, но и никога не бе усещал, че любовта може да е нещо толкова чудовищно, както го чувстваше в този миг. Дори от гроба, Силвия обсебваше мислите му. Той стигна до Луис, като мислеше колко нелепо е трима мъже да са гледали една и съща жена и да са виждали в нея три различни жени, или с каква охота всеки от тях е приемал лъжите й. И не можеше да разбере как е възможно да продължава да изпитва толкова силен копнеж към нея, докато в същото време я презира така дълбоко.
Луис дишаше на пресекулки, лицето му бе станало восъчно бледо. Той простена, когато Ру го вдигна и го помъкна към пещерата.
Хелън Джейкъби надникна отвътре и като го видя, забърза да му помогне.
Внесоха Луис в пещерата. Беше просторна и достатъчно осветена отвън. Карли ахна и го попита със сълзи в очите:
— А Язон?
Ру само поклати глава.
Хелън се зае с Луис, а Карли се постара да потисне отчаянието си, за да не разтревожи децата.
— Кои бяха? — попита Карли.
— Дезертьори от армията на кралицата.
— Ще има ли и други? — попита Хелън.
— Несъмнено — отвърна Ру и седна уморено на земята. — Не знам дали ще тръгнат насам, но това означава, че трябва да се пазим от всякакви конници или пешаци, които видим, докато не се уверим със сигурност, че са кралски войници.
Въздъхна и стана.
— Ще ида да потърся конете и да видя дали могат да ни свършат някаква работа. — Освен това трябваше да погребе Язон и другите четирима, но реши, че е по-добре да не го казва.
Раненият кон бе само на няколко разкрача, но другите три се бяха пръснали и пасяха ниската трева в сечището. Ру не разбираше толкова от коне като Ерик, но дълбоката рана на коня му подсказа, че животното няма да се оправи без помощта на лечител — костта беше оголена и конят куцаше.
Той се приближи колкото може по-тихо до трите пасящи коня, цъкна им няколко пъти с език и им заговори кротко. Два от конете се дръпнаха и тръгнаха, но единият се задържа достатъчно, за да хване юздите му. Ру пребърка навитото войнишко одеяло и намери няколко ценни неща, сребърен свещник и шепа монети.
Върза първия кон за клона на едно паднало дърво и се промъкна до втория. В дисагите му също се намериха ценни неща, но нищо полезно освен тях.
На третия кон му беше по-интересно да си играе на „ела ме хвани“, отколкото да яде, затова след като го гони петдесетина крачки, Ру се отказа и почна да го замерва с камъни да се махне, тъй че ако някой мине и види самотния кон, да не стигне по него до скривалището им.
Извади една от камите на Луис от един от мъртъвците и бързо довърши сакатия кон. Болезненото му цвилене подплаши другите два, но той ги беше вързал достатъчно здраво, за да не избягат. После се зае с най-гнусната работа — да претърси мъртъвците.
Като всички бивши войници, идеята да пребърква трупове го отвращаваше, но все пак знаеше, че ако може да се намери нещо по-ценно, то ще е у мъжете. Намери три кесии със злато и една със скъпоценни камъни. Прибра ценностите в дисагите на единия от конете и събра оръжията. Сега имаха пет ками, дълъг нож и шест меча.
Отнесе ги до пещерата и ги прибра вътре. После попита Хелън:
— Как е Луис?
— Зле — отвърна тихо тя, погледна го и поклати глава.
Ру беше виждал достатъчно ранени в живота си, за да разбере, че Луис може и да не преживее нощта. Обърна се и слезе отново по хълма. Реши да се оправи с конете след като погребе мъртвите.
Нямаше лопата, така че за копаене на гроб и дума не можеше да става, освен ако не опиташе с някой от мечовете. Намери един малък трап по средата на пресъхналото дере и изтъркаля мъртвите в него. Не искаше да зарови Язон с четиримата дезертьори, но спасението на семейството му в този момент беше по-важно от всичко друго.
Използва най-лошия от шестте меча, за да разрови пръстта и да покрие труповете, след което почна да носи камъни и да ги трупа отгоре. След час тежък труд беше почти напълно изтощен и трупаше камъните, като се влачеше по колене. Постара се да ги подреди под устието на трапа, тъй че като ги покрие отгоре с клони и листа, никой минаващ да не забележи гроба.
Тъкмо слагаше последния камък, когато нещо го бутна отзад.
Ру се обърна й посегна за меча… и видя третия оцелял кон — гледаше го любопитно в очите. На животното, което беше изгонил, му бе омръзнало и се беше върнало, при това беше дошло да види какво прави. След като работата му се беше сторила безинтересна, бе поискало Ру да му обърне полагащото му се внимание.