Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Сега беше в състояние да се концентрира, да мисли по-ясно — и беше абсолютно уверен, че това е най-доброто, което може да направи за себе си и за хората, които го следват. На свой ред тази увереност го накара да се убеди в правилността на плановете, те даваха на легиона ако не безусловна победа, то поне шанс да оцелеят.
И докато наблюдаваше врага, първият отряд рейдъри се разцепи, ярка светкавица блесна в облаците и с разтърсващ земята рев канимите се понесоха към града като сянка на приближаващ буреносен облак.
Глава 37
Тави беше сигурен, че гласът му ще звучи слабо, както се и чувстваше, но гласът му прозвуча силно и овладяно.
— Добре, Маркус. Да започнем преговорите.
— Пригответе се! — изрева Първото копие и легионерите заеха места в стандартната отбранителна структура — човек с щит се изправя на бойницата, а партньорът му, въоръжен с лък, застава зад него.
След като получи условно побутване с бедро от стрелеца, щитоносецът трябва без забавяне да направи крачка встрани, докато неговият партньор, стрелецът, трябва да заеме мястото му и да стреля, след което процесът се случва в обратна посока — и двамата воини се скриват зад щита, оставяйки на врага само няколко мига, за да улучи жива мишена.
Въпреки че всички легионери бяха минали основен курс по използване на лък, те едва ли биха могли да заменят призователи на дървесни фурии. Враговете вече влязоха в обсега на воините, но канимите бяха подвижни и защитени с броня, поради което представляваха изключително трудна цел.
Някои алерански стрели намериха целта си и няколко канима паднаха — съвсем малко, особено в сравнение с броя на живите.
Канимите преодоляха разстоянието до стените със скорост, която ги караше да се чувстват неудобно — макар и не толкова бързо, колкото ездач, но много по-бързо от бягащ човек. Когато останаха не повече от шестдесет или седемдесет ярда, настъпващите каними едновременно метнаха много копия, всяко от които беше по-дебело и по-тежко от алеранското бойно копие.
Удариха здраво. До Тави се чу мощен трясък и смаяна ругатня, когато копието удари щита на ветерана. Канимското оръжие се натроши на дребни парченца, но отхвърли легионера долу и остави гигантска вдлъбнатина по повърхността на щита му.
Малко по-ниско един от стрелците излезе напред да стреля в момента, в който пристигнаха копията. Едно от тях прониза рамото му, а аленият му стоманен връх щръкна отзад. Раненият мъж изпищя и падна.
— Лекар! — заповяда Тави и чакащите лечители се втурнаха към падналия.
— Сър! — извика Маркус и Тави почувства как нещо го удря силно между лопатките миг преди нещо друго да се удари в задната част на шлема му.
Сякаш гръмотевица изпълни ушите му и той падна на едно коляно. С крайчеца на окото си забеляза, че канимското копие отлита от него, въртейки се във въздуха.
— Сър, дръжте си очите отворени! — изрева Маркус, вдигайки Тави. — Хората знаят какво трябва да правят.
— Таран! — извика сивокос легионер, застанал много по-ниско на стената. — Тук има таран!
— Бъдете готови на портата! — изрева Маркус. Тави бързо надникна да види какво става долу иззад прикриващия го зъбец на крепостната стена.
А отдолу канимите щурмува стената. На около двадесет фута зад първия отряд каними крачеше друг, плътно прибран отряд, и влачеше грубо издялан дървен таран с диаметър три фута.
Междувременно все повече нови редици каними хвърляха дротиците си, извивайки се с цяло тяло за по-голяма сила, и все повече и повече същества влизаха в пределите на този обсег, създавайки непрекъснат поток от смъртоносни копия, прорязващи въздуха. Тави едва успя да отклони глава, избягвайки едно такова копие — то премина покрай него и се заби в дървения трегер на двуетажната сграда отзад.
— Вериги! — извика някакъв легионер, щом забеляза очертанията на няколко огромни железни куки с размерите на котва за лодка, прикрепени към дълги стоманени вериги, да политат от земята към бойниците на стените. Куките паднаха с тъп метален звук и веригите им се опънаха.
Легионерите успяха да грабнат и да изхвърлят повечето куки, преди те да се закрепят стабилно, но някои бяха здраво заседнали и веригите им затрепериха, когато канимите започнаха да се качват по тях.