Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Мириамел се стараеше с всички сили да поддържа огъня, но това беше трудна работа. Откакто влязоха в блатата, не бяха намерили и следа от сухи дърва и малките пламъчета, които успяваха да разпалят, в най-добрия случай горяха на пресекулки.

Когато Тиамак се върна, тя вдигна очи. Слабото му кафяво лице беше непроницаемо и той само кимна и остави увито в листа вързопче, после продължи към Исгримнур и другите, които работеха по лодката. Вранът изглеждаше много стеснителен: бе казал само няколко думи на Мириамел през двата дни, откакто бяха заминали от Кванитупул. Тя се запита дали не е притеснен от своя напевен врански акцент, но прогони тази мисъл: Тиамак говореше Западния език по-добре от повечето хора, за които той беше майчин, акцентът на Исгримнур или Кадрах бе много по-силен, отколкото на блатния човек.

Мириамел разви рибите, които Тиамак беше донесъл, и ги изкорми, като избърса ножа с листа, преди да го прибере в ножницата. Преди да избяга от Хейхолт, никога не бе готвила, но при пътуването си с Кадрах бе принудена да се научи, макар и само за да избегне гладуването през честите вечери, когато той беше прекалено пиян, за да помогне в нещо. Питаше се дали няма някое блатно растение, което би могло да придаде аромат — може би би могла да увие рибата в листата му и така да я задуши. Тръгна да поиска съвет от врана.

Тиамак стоеше и гледаше как Исгримнур, Кадрах и Камарис се опитват да запушат цепнатините, поради които малката им лодка беше непрекъснато пълна с вода. Блатният човек стоеше малко настрана, сякаш заставането рамо до рамо с тези сухоземци можеше да бъде нахално, но Мириамел внезапно си помисли дали не може да е обратното: може би вранът смяташе, че хората, които живеят извън блатата, не струват кой знае колко. Възможно ли беше флегматичността на Тиамак да е по-скоро гордост, отколкото стеснителност? Бе чувала, че някои диваци, като тритингите например, всъщност гледат отвисоко на онези, които живеят в градове. Можеше ли това да е валидно и за Тиамак? Тя разбра, че знае твърде малко за хората извън дворците на Набан и Еркинланд, въпреки че винаги се бе смятала за проницателен познавач на човечеството. Обаче светът зад стените на замъка се беше оказал много по-голям и сложен, отколкото бе очаквала.