![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
При тези думи двете жени избухнаха в плач.
— Моля те, не го води в битка — каза едната отчаяно. — Той е старец!
— Истина е. — Фенгболд като че ли се замисли над въпроса. — И следователно него може да не го е страх да умре, ако там има някаква клопка — ако войската на Джосуа е по-голяма от символична. Така че ще вземем и вас.
Хелфгрим подскочи.
— Не! Не можеш да рискуваш живота им! Те са невинни!
— И ще бъдат в безопасност като гълъбици в гнездото си — ухили се Фенгболд, — ако историята ти излезе вярна. Но ако си се опитал да ме измамиш, ще умрат. Бързо, но мъчително.
Старецът отново започна да го умолява, но херцогът пак потъна в стола си, напълно безучастен. Най-после кметът отиде при дъщерите си.
— Всичко ще е наред. — Той ги погали неумело, потискан от присъствието на жестоките чужденци. — Ще сме заедно. Нищо лошо няма да се случи. — Той се обърна към Фенгболд, гняв прозираше под разтрепераните му черти; за миг гласът му почти престана да трепери. — Няма никаква клопка, проклет да си — ще видиш. Но там има двайсетина души, както ти казах. Предадох принца заради теб. Можеш да се покажеш честен към децата ми и да ги държиш извън опасност, ако започне бой. Моля те.
Фенгболд енергично замаха с ръка.
— Не бой се. Кълна се в честта си на благородник, че когато превземем тоя ужасен хълм и Джосуа умре, ти и дъщерите ти ще бъдете освободени. И ще разправяш на всички, че херцог Фенгболд държи на думата си. — Той стана и махна на стражите. — Отведете ги и тримата и ги пазете отделно от народа им.
Когато изведоха пленниците, Фенгболд се обърна към Леждрака.
— Защо си така мълчалив? Не можеш ли да си признаеш, че сбърка и че аз реших нашия проблем?
Тритингът като че ли понечи да възрази, но вместо това неохотно кимна.
— Живеещите сред камъни са мекушави. Нито един тритинг няма да предаде народа си заради две дъщери.
— Ние, живеещите сред камъни, както ни наричаш — изсмя се Фенгболд, — се отнасяме към жените си различно от вас, дебелаци. — Той пристъпи към мангала и стопли дългите си ръце над въглените. — А утре, Леждрака, ще ти покажа как живеещите сред камъни се отнасят към враговете си — особено към онези, които са въстанали срещу тях като принц Джосуа. — Той сви устни. — Тази проклета омагьосана планина ще почервенее от кръв.
Той втренчи поглед в трептящата жарава, ъгълчетата на устата му се извиха в усмивка. Вятърът виеше навън и се търкаше в стените на палатката като някакво животно.
13. Строителите на гнезда
Тиамак гледаше втренчено застоялата вода. Мисълта му беше само наполовина върху задачата му, така че когато се появи рибата — тъмна сянка, която се стрелкаше между водните лилии, ударът му закъсня. Тиамак изгледа с отвращение шепата капещи треволяци и ги пусна обратно в размътената вода. Сега всички риби наоколо щяха да се разбягат.
„Вие, които наблюдавате и оформяте — помисли си той отчаяно, — защо ми направихте това?“
Зашляпа възможно най-тихо към съседното затънтено място, после се настани и зачака отново.
Още откакто беше малко момче, както изглежда, бе получавал по-малко, отколкото бе искал. Като най-малкото от шест деца винаги мислеше, че братята и сестрите му се хранят по-добре от него, че когато купата най-после стига до него, в нея не е останало почти нищо. Той не беше порасъл колкото никой от тримата си братя или баща си Тугумак, нито пък можеше някога да улови риба като пъргавата си сестра Туия или да намери толкова много полезни корени и ягоди, колкото умната си сестра Римихе. Когато най-после бе намерил нещо, което можеше да прави по-добре от всеки друг — да упражнява уменията на сухоземците за четене и писане и дори да изучава техните езици, то също се оказа прекалено незначителна дарба. Това тичане след знанията на сухоземците нямаше почти никакъв смисъл за семейството му или за жителите на Селска горичка. Когато замина за Пердруин да учи в сухоземско училище, дали бяха горди? Не, разбира се. Въпреки факта, че нито един вран не го беше правил дотогава — а може би именно поради това, — семейството му не можеше да разбере амбициите му. И самите сухоземци, с изключение на неколцина, се отнасяха с открито презрение към способностите му. Безразличните преподаватели и насмешливите студенти бяха показали недвусмислено на младия Тиамак, че колкото и свитъци, книги и учени обзори да погълне, никога няма да стане нещо повече от дивак, от дресирано животно, което изпълнява някакъв хитър номер.