Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Тя протегна ръка към рамото на врана, после я дръпна и каза:

— Тиамак?

Той подскочи стреснато.

— Да, лейди Мириамел?

— Искам да те попитам за някои растения — за готвенето, имам предвид.

Той наведе очи и кимна. Мириамел не можеше да повярва, че това е човек, прекалено горд, за да говори. Върнаха се до огъня и след като тя му зададе няколко въпроса и му показа, че е наистина заинтересувана, той заговори по-свободно. Мириамел беше изумена. Макар сдържаността му да не бе изчезнала напълно, вранът се оказа така натъпкан с познания за растенията и така доволен да сподели поне част от тях, че скоро тя се оказа препълнена с информация. Той й намери десетина цветя, корени и листа, които можеха да се използват за подправки, като ги събираше, докато я разхождаше край лагера и брега на канала, и изброи още толкова, които щяха да срещнат, докато пътуваха през Вран. Увлечен, той започна да сочи и други, които можеха да се използват като лекарства, за мастило и за безброй други неща.

— Откъде знаеш толкова много?

Тиамак спря като ударен и тихо каза:

— Съжалявам, лейди Мириамел. Ти не желаеше да слушаш всичко това.

Мириамел се разсмя.

— Смятам, че е чудесно. Но къде си научил всичко това?

— Изучавам тази област от много години.

— Сигурно знаеш повече от всички на света.

Тиамак отвърна лице. Мириамел беше очарована. Нима се беше изчервил?

— Не — отвърна той, — не, аз съм само изследовател. — Той вдигна очи, но с оттенък на гордост. — Но наистина се надявам, че изследванията ми ще станат известни, че ще си спомнят името ми.