Повелител на сенките [bg]

Кит се затича натам. Тай беше пред него, проправяйки си път през множеството с помощта на меча си. Кръв бе измокрила земята в краката на Ливи. Сърцето на Кит се сви от паника. Ливи рухна в мига, в който Тай стигна до нея и двамата се свлякоха заедно на земята, Ливи — в прегръдките на брат си. Умбриел се изплъзна от пръстите й.

Кит се приближи до тях с препъване. Запрати кола настрани, удряйки няколко върколаци, и грабна серафимското оръжие на Ливи.

Тай бе свалил меча си. Държеше сестра си, която бе изгубила съзнание, а косата й се бе разпиляла по раменете и гърдите му. Беше извадил стилито си и рисуваше иратце върху кожата й, макар че ръката му трепереше и руната беше разкривена.

Кит вдигна грейналия меч. Светлината му накара долноземците да се свият уплашено, ала той знаеше, че това не е достатъчно: отново щяха да се хвърлят в атака и тогава щяха да разкъсат Ливи и Тай на парчета. Зърна Барнабас, с подгизнал от кръв костюм, да се обляга на ръката на един телохранител. Очите му, впити в Кит, бяха пълни с омраза.

Тук нямаше да има милост за тях.

Един вълк скочи срещу него. Той вдигна Умбриел, размаха го… и не срещна нищо. Вълкът се беше сгромолясал на земята, сякаш отблъснат от невидима ръка.

Силен порив на вятър развя златната коса на Кит и той я отметна с поаленяла ръка. Синя мълния припламна и се заби в земята пред Барнабас.

— Виждам — разнесе се кадифен глас, — че съм пристигнал точно навреме.

Към тях вървеше висок мъж с къса, черна коса, оформена на шипове. Очевидно беше магьосник: имаше златно-зелени котешки очи с тесни зеници и носеше тъмносиво палто, поръбено с драматично алено, което се развяваше зад него, докато вървеше.

— Магнус Бейн. — Гласът на Барнабас Хейл бе пропит с неприкрита ненавист. — Върховният предател.

— Не бих казал, че това е любимият ми прякор — отбеляза Магнус и размаха лекичко пръсти към Барнабас. — Предпочитам „Нашият господар и повелител", или пък „Несъмнено най-сексапилният".

Барнабас се дръпна назад.

— Тези трима нефилими проникнаха на Пазара на сенките с измама…

— Нарушили ли са Съглашенията?

Барнабас изръмжа.

— Един от тях ме прониза.

— Кой? — попита Магнус.

Барнабас посочи Кит.

— Колко ужасно — заяви Магнус. Лявата му ръка бе отпусната до тялото и той незабелязано вдигна палец към Кит в знак на одобрение. — Това преди или след като ги нападна се случи?

— След — обади се Кит. Един от телохранителите на Барнабас пристъпи към него и той замахна с оръжието си. Този път мълнията, изскочила от ръката на Магнус изплющя като скъсана електрическа жица между тях.

— Достатъчно — заяви магьосникът.

— Нямаш власт тук, Бейн — каза Барнабас.

— Всъщност имам. Като представител на магьосниците в Съвета на нефилимите, имам немалка власт. Сигурен съм, че го знаеш.