Виелица на сенките [bg]

— Но аз…

— И на кого си се метнала такава? Пак позориш предците си!

Кли-кли опита да се оправдае, а Гло-гло го кастреше наред, мърморейки, че явно си е заслужил горските духове да му пратят такава ученичка. Аз само слушах, но нищо не разбирах. От прекаления изблик на чувства старият шаман изглежда започна да се отплесва.

— Кли-кли! — включих се в разговора аз, когато Гло-гло реши да направи кратка пауза, за да си поеме дъх. — Защо се обръща към теб като към момиче?

Като че ли сега на гоблина му се искаше да потъне в земята. Поне аз останах с такова впечатление.

— Глупав човек! — плесна с ръце Гло-гло. — Нали съвсем по човешки ти казах, че аз съм последният в рода на великия шаман Тре-тре по мъжка линия! Кли-кли е моя внучка.

— Кли-кли! Ти… ти си ТЯ?! Ти си момиче?!!

Гоблинът (гоблинката?!!) имаше достатъчно съвест, за да не среща погледа ми и да измърмори нещо под нос. Различих едва доловимо „да“.

Седнах, както си бях с отворена уста. Трябва да кажа, че това си беше удар! Животът досега не ми беше поднасял такива неочаквани изненади! Беше немислимо! Кли-кли се оказа тя! Гоблинка! Момиче! През цялото това време той, или по-скоро тя, ни е водила за носа! Да, колко ловко! Чак сега ми се отвориха очите за някои странности на шута, които се оказваха не чак такива странности. Видът ми сигурно е бил много особен, и Гло-гло разбиращо се усмихна, а Кли-кли беше готова да потъне в земята. Когато повече или по-малко дойдох на себе си, счетох за по-добре да се засмея. Никой досега не ме беше премятал така!

— Ти… ти не се ли сърдиш? — уплашено ме попита тя.

— Не, Кли-кли! — поклатих глава аз. — Ако съм сърдит, това е само на себе си, че не съм разбрал веднага.

— Нямаше и да разбереш — с известна нотка на превъзходство отговори тя. — За хората всички гоблини са еднакви.

— Но защо, да ме отнесе Х"сан’кор?!

— Така беше по-лесно, Гарет — тя едва забележимо сви рамене. — Много врати се отвориха за мен, включително и в кралския дворец. А и с вас беше много по-лесно. Ако милорд Алистан знаеше коя съм всъщност, едва ли би ми позволил да пътувам с вас. А ако се стигнеше до там, нямаше да мога да те наглеждам.

— Едва ли би могъл да направи нещо. В крайна сметка нали донесе писмо от краля с неговото разрешение за участие в кампанията.

— Писмото беше фалшиво — подсмихна се Кли-кли. — Наистина ли мислиш, че кралят ще изпрати своя шут на такава мисия?

— Трудно ли беше да играеш мъжка роля? — включи се в разговора Гло-гло.

— Свикнах, дядо. По-трудно беше да съм шут и глупак. Макар че… когато си шут и си пред очите на всички, никой не те забелязва, никой не те приема сериозно, не те смята за заплаха и можеш да правиш неща, които са неприемливи за другите.

— Нима никой не се е досетил коя си всъщност, Кли-кли?