Диамантен меч, дървен меч [bg]

Девойката тръсна глава, за да се отърве от видението.

„Засрами се, вълшебнице! Трябва да решаваш как да постъпиш, не да си търсиш поводи за още повече страх! Някакви бариери са рухнали, някакви незнайни забрани са отменени - и сега тварите, които никога преди не са се появявали, дори на тази дълбочина, свободно щъкат из опустелите проходи на джу-джешката твърдина. Дали пък не са последица от бушуващия Порой горе?"

Тави живо си представи как отровните, носещи смърт струйки проникват капка по капка в тялото на планината, изнамират пукнатини, водни жили, плъзгат се по рудни пластове, все по-дълбоко и по-дълбоко - по-ниско от потайните рудници на коболдите, още по-надолу, към легендарните Кости на Майката земя.

„Сигурно вонящите на вкиснала кървава слуз тежки капки бавно се събират в невъобразимо дълбоки пещери и образуват зловонни локви там, където от Сътворението насам не е стъпвало живо същество. Накрая се промъкват до Костите на земята и почват да ги гризат - бавно, безкрайно бавно, ала непоправимо... Кой знае що за сили са сковани там, отвъд познатия на хората и маговете свят, зад черните фундаменти, зад привидно празните и бездънни пространства? Може би Гибелният порой се заражда тъкмо там, недосегаем за Седмоцветието?"

Тялото на Тави се тресеше като от жестока треска.

"Прозренията в съзнанието ми - дали не са породени от предсмъртната агония на одевешните твари, които погубих като срутих тавана на славната джуджешка зала?"

Не можеше да го потвърти и пред себе си със сигурност. Ала едно нещо бе безспорно - пътят назад бе отрязан окончателно. Труповете на мракоплъховете с тяхната топяща гранит кръв бяха непреодолими в много по-висока степен от разполовения труп на свещеника.