Републиката на крадците [bg]

Сабета рязко се обърна и Локи, който с увлечение одобряваше нейната сценка, възнагради Монкрейн с леко ухилване, преди и той да му обърне гръб.

— Почакайте! — просъска Монкрейн.

— Името на благородника, когото си ударил? — Сабета не му остави повече време да се моли или да се настройва; завъртя се и го връхлетя толкова бързо, колкото и се бе престорила, че си тръгва.

— Булидаци — каза Монкрейн. — Барон Булидаци от Палацо Корсала.

— А защо го направи?

— Бях се запил — каза Монкрейн. — Той искаше… Той дойде в хана на Глориано. Искаше да изкупи дълговете ми и да заеме мястото на шеф на трупата.

— И заради това си го фраснал в зъбите? — попита Локи. — А на нас какво се каниш да направиш, като се измъкнеш оттук — ще се опиташ да ни изтръгнеш сърцата ли?

— Булидаци е тъпунгер! Задръстен малък тъпунгер! Едва ли е по-голям от тебе, а мисли, че може да ме купи и да ме продаде, като че съм скапан стол. Театрална трупа и навсякъде да пише неговото име — много яко ще е, нали? Отидоха ми двайсет години, за да създам собствена трупа. Няма вече да ставам наемен работник на никого. Вместо това предпочитам Кулата на плача — ден след ден, година след година.

— По кой начин е било за предпочитане да го нападнеш пред това да спасиш своята трупа? — попита Сабета, в чийто глас звучеше толкова скептицизъм, колкото усещаше Локи.

— На него не му пука за трупата — каза Монкрейн. — Иска да си я окачи на стената като скапан ловен трофей! Трябва да разполага с благотворителен проект, който да размахва в лицето на всяка лъскава путка, подир която тича, за да показва какъв чувствителен и артистичен човек е! Отказвам да продавам доброто си име, за да помагам на богати младоци да си го турят на мокро!

— Какво добро име? — попита Локи. — Дори членовете на твоята трупа мечтаят да видят как те изяжда мечка.

— С радост ще доставя мечката — каза Сабета. — За нещастие на всички, ние все така искаме да те спасим. Затова искам да си седиш тихо в килията и да си прехапеш езика.

— Утре въпросният барон Булидаци ще ти прости обидата и ще се откаже от подаването на оплакване.

— Какво? — извика Монкрейн. — Чуй ме, момче. Дори ако Булидаци има хиляда кура в гащите си и ти духаш на всеки, като че е флейта, от сутрин до залез…

— Той ще ти прости обидата — каза Сабета, стиснала зъби, — защото това е единственото възможно спасение, което сме в състояние да ти осигурим. Разбра ли? Само с тази карта разполагаме, затова ще стане именно така. Щом излезеш, ще обсъдим какво ти трябва, за да продължиш да подготвяш своята „Република на крадците“.

— Едно е трудното в тази фантазия, момиче — нужно е и двамата да бъдем с всичкия си — тихо каза Монкрейн.

— Нужно е да си затвориш устата и да се овладееш — каза Сабета. — И моето име не е Момиче. През повечето време можеш да ме наричаш Верена Галанте. Ако обаче съм на сцената, ще ме наричаш Амадин.