Смъртта на царете [bg]

Октавиан се бореше безнадеждно, но ръката, която го държеше, беше силна и той не можеше да се изскубне, колкото и да беше пораснал. Тубрук отвори главната порта с ръката, с която държеше колана, изпъшка от усилието и изръмжа:

— Трябваше да го направя много отдавна. Ето ти пътя към града. Махай се и изобщо не поглеждай назад. Ако останеш тук, ще те бия, докато не ти дойде умът в главата. Какво избираш? Тръгваш или оставаш?

— Не искам да си отида, Тубрук — извика момчето и захлипа от ужас и срам.

Тубрук стисна устни, глух за молбите му, после каза сурово:

— Добре тогава.

Хвана туниката на Октавиан и го шибна отзад с колана. Ударът отекна в двора.

Октавиан се задърпа и завика, но Тубрук не му обърна внимание и отново вдигна колана.

— Тубрук! Спри! — извика Корнелия.

Беше излязла на двора да види кой вдига такъв шум и застана пред тях с блеснали очи. Октавиан използва момента да издърпа туниката си от хватката на Тубрук и да изтича при нея: прегърна я и скри глава в гънките на роклята й.

— Какво правиш, Тубрук? — изфуча Корнелия.

Управителят на имението не отговори и пристъпи, за да сграбчи отново Октавиан. Дори притиснал глава в гънките на дрехата й, Октавиан го усети да идва и отскочи зад нея. Корнелия разпери ръце, за да спре стария гладиатор, и той наистина спря. Дишаше тежко.

— Престани. Детето е уплашено до смърт, не виждаш ли? — настоя Корнелия.

Тубрук бавно поклати глава. Очите му блеснаха.

— Ако го оставиш сега да се крие зад тебе, ще стане още по-лош, когато порасне. Искам да запомни това и да не го забравя следващия път, когато помисли да открадне нещо.

Корнелия се наведе, хвана ръцете на Октавиан и го попита:

— Какво си взел този път?

— Меча му. Само за малко. Щях да го върна, обаче той се нащърби и Тубрук си дойде, преди да го наточа — захленчи Октавиан. Поглеждаше стария гладиатор с крайчеца на окото си, да не би случайно пак да поиска да го сграбчи.

Корнелия поклати глава.

— Повредил си меча му? О, това вече е прекалено. Трябва да си понесеш наказанието. Съжалявам.

Октавиан запищя, докато тя откопчваше пръстите му от дрехата си. Тубрук отново го сграбчи за туниката. Корнелия прехапа долната си устна, докато управителят вдигна колана още четири пъти, а после пусна Октавиан да избяга в успокояващия мрак на конюшнята.

— Ужасно го е страх от тебе — каза Корнелия; гледаше подир отдалечаващото се тичешком момче.

— Сам си го изпроси. Оставял съм го ненаказван за неща, каквито никога не бих търпял от Юлий или Брут, докато бяха момчета. Прекарва половината си време в света на мечтите. Няма да е зле някой от време на време да му позагрее задника. Може би следващия път, когато реши да открадне нещо, ще се позамисли.

— Мечът съсипан ли е? — попита Корнелия. Все още не знаеше как да се държи с този мъж, който беше познавал Юлий като малък, когато е бил колкото Октавиан.

Тубрук сви рамене.