![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Върховенство на закона съществува в средновековна Европа, Близкия изток и Индия много преди тези региони да осъществят своя преход към модерността. Владетелите във всички тези общества признават, че съблюдават закон, който самите те не са създали. И все пак степента, до която това налага реални ограничения върху поведението им, зависи не само от това теоретично потвърждение, но и от институционалните условия, свързани с формулирането и съблюдаването на правото. Правото се превръща в по–ефективно обвързващо ограничение за владетелите при определени специфични условия – ако е систематизирано в меродавен текст; ако съдържанието на закона е определено от специалисти по право, а не от политически власти; и най–накрая, ако правото е защитено от институционален ред, обособен от политическата йерархия и със свои собствени ресурси и правомощия.
Върховенството на закона е институционализирано в по–голяма степен в Западна Европа, отколкото в Близкия изток и Индия. Това вероятно е не толкова в резултат на основополагащите религиозни идеи, колкото на исторически обстоятелства на европейското развитие, тъй като Източноправославната църква така и не претърпява подобно развитие. Ключов фактор е изключителната раздробеност на властта в Европа, което изключително облагодетелства Църквата. Това води до необичайна ситуация, при която върховенството на закона възниква в европейското общество още преди появата не само на демокрацията и на отговорното управление, но и на самия процес на изграждане на модерна държава. Това е очевидно във всички измерения на институционализираното право.
За разлика от Индия, където Ведите се предават устно и са записани едва в сравнително късен момент, трите монотеистични религии юдаизъм, християнство и ислям от много ранен етап се основават на авторитетни свещени книги. Техните последователи са „хора на Писанието". Но само в Западна Европа обърканата смесица от писмени текстове, декрети, тълкувания и коментари е систематизирана с оглед на тяхната логическа последователност. В мюсюлманската, индуистката и Православната традиции не съществува еквивалент на Юстиниановия кодекс или на декретите на Грациан.
Християнството не се различава съществено от другите традиции в това отношение, тъй като всички те създават кадри от правни специалисти, които да тълкуват и да прилагат законите. Но степента, до която юридическото образование е развито и формализирано в сложната система на висшето образование вероятно е по–голяма в Западна Европа, отколкото другаде.
Според категоризацията на Хънтингтън автономността е отличителен белег на институционалното развитие и тук западното право се развива много повече от своите съответствия на други места. Никоя друга част на света не претърпява еквивалент на Григорианската реформа и конфликта за инвеститурата, по време на които цялата йерархия на Църквата е ангажирана в продължителен политически конфликт със светската власт и я довежда до безизходица. Постигнатото под формата на Вормския конкордат споразумение гарантира автономия на Църквата като институция и дава значителен стимул да развива собствена бюрокрация и формални правила.
По този начин в предмодерните времена върховенството на закона упражнява далеч по–мощен контрол над властта на светските владетели в Западна Европа в сравнение с положението в Близкия изток, Индия или в Източноправославната църква. Това има значителни последствия за последвалото развитие на свободни институции там.
В Европа върховенството на закона оцелява дори когато основата на неговата легитимност се променя по време на прехода към модерността. Това е в резултат на вътрешен органичен процес, тъй като Реформацията подкопава авторитета на Църквата, а светските идеи на Просвещението ерозират вярата в религията като такава. Нови теории за суверенитета въз основата на авторитета на краля, нацията или народа започват да изместват суверенитета на Бога като основа за правна легитимност. Както изтъкват мнозина наблюдатели, върховенството на закона на Запад предхожда модерната демокрация с много векове, което прави възможно възникването на правова държава (Rechtsstaat) в Прусия през XVIII в., която контролира изпълнителната власт доста преди утвърждаването на принципа на народния суверенитет. Към края на XIX в. обаче демократичната идея вече придобива легитимност и правото все повече започва да се разглежда като положителна правна норма на демократичното общество. Породените от върховенството на закона навици по това време вече са дълбоко вкоренени в западното общество. Идеята, че цивилизованият живот е неотделим от правото, наличието на голяма и автономна правна организация и потребностите на процъфтяващата капиталистическа икономика спомагат за укрепването на върховенството на закона дори когато основата на неговата легитимност се променя.