Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Не, Томас. Да беше само това; но не е единствено това! Касае се за търговията... Не мога повече.

— Пак ли не си в ред?

Консулът не избухна, дори не повиши глас. Попита напълно спокойно, като с морна студенина погледна брата си отстрани.

— Да, Томас. И трябва да ти кажа истината... и без това ще се... никога не съм бил в ред; дори онези десет хиляди тогава не ми помогнаха, както сам знаеш... Те ми бяха нужни само за да не затворя веднага кантората. Работата е следната: веднага след това понесох други загуби, от кафе... и при банкрута в Антверпен... Това е вярно. Но после не вършех вече собствено нищо и мирувах. Но все пак трябва да се живее, а имам полици и други дългове... пет хиляди талера. Ах, ти не знаеш колко съм изпаднал! И на всичко отгоре тая мъка...

— Значи, мирувал си! — изкрещя извън себе си консулът; в тоя миг въпреки всичко загуби самообладание. — Оставил си колата, затънала в калта, и си се забавлявал другаде! Да не си мислиш, че аз не виждам ясно как си живял... в театъра, в цирка, в клубовете и с долнопробни жени...

— Искаш да кажеш за Алина... Да, Томас, ти нямаш много усет за тия неща, а аз за нещастие имам може би прекалено много усет към тях; ти си прав, че тази работа ми струваше извънредно много пари все още ми струва доста много... но ще ти кажа нещо... говорим си тук насаме като братя... Третото дете, момиченцето, което се роди преди половин година... то е от мене.

— Магаре!

— Не говори така, Томас! Дори в гнева си трябва да бъдеш справедлив спрямо нея и спрямо... Защо пък да не е от мене? А колкото се отнася до Алина, тя съвсем не е долнопробна, не бива да казваш такова нещо. Съвсем не е безразлично с кого живее и заради мене тя скъса с консул Холм, който има много повече пари от мене, такова хубаво чувство има към мене... Не, Томас, ти нямаш понятие какво чудесно същество е тя! И е тъй здрава... тъй здрава!... — повтори Кристиан, като диша със свити пръсти и с длан навътре едната си ръка пред лицето, както правеше винаги, когато разказваше за „That’s Maria!“ и порока в Лондон. — Трябва само да видиш зъбите и, когато се смее! Не съм срещал досега в целия овят такива зъби, нито във Валпарайзо, нито в Лондон... Няма да забравя, никога оная вечер, когато се запознах с нея... в гостилницата за стриди на Улих... Тогава тя ходеше с консул Холм, но аз поразказах нещо и се държах донякъде мило с нея... и като я постигнах после... м-да, Томас! Това е съвсем друго чувство, не както когато направиш някоя добра сделка... Но ти не обичаш да слушаш такива неща, чета го и сега по лицето ти, пък и без това вече слагам край. Ще й кажа сбогом, макар че заради детето ще остана във връзка с нея... Ще изплатя в Хамбург всичко, каквото дължа, разбираш ли, и ще затворя. Не мога повече. Поприказвах с мама и тя ще ми даде предварително тия пет хиляди талера, за да приведа всичко в изправност. Ти ще се съгласиш с това, защото е по-добре да кажат просто: Кристиан Буденброк ликвидира и заминава за чужбина... отколкото да направя банкрут. Прав съм, нали? Ще отида пак в Лондон, Томас, ще си намеря служба в Лондон. Забелязвам все повече и повече, че не ме бива за самостоятелност. Такава отговорност... Като служащ вечер ще се прибирам безгрижно у дома. В Лондон бях преди на драго сърце... имаш ли нещо против?