Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Иска ми се — започна Портос, поласкан до крайност от тези думи, — да подаря на госпожа Трюшен малка ферма в Брасие. Това също не е лош пръстен… Дванадесет десетини…
— Прекалено е, добри ми Портос, прекалено… запазете го за по-нататък.
Като свали от пръста на Портос брилянтения пръстен, Д’Артанян се приближи до Трюшен.
— Госпожо — каза той, — баронът не знае как да ви помоли да приемете от любов към него това пръстенче. Господин Дьо Балон е един от най-щедрите и скромни хора на този свят. Той искаше да ви подари ферма в Брасие, но аз го разубедих.
— Ах! — възкликна Трюшен, поглъщайки с жадни очи брилянта.
— Колко сте щедър, бароне! — извика трогнатият Планше.
— Добри ми приятелю! — измърмори Портос, доволен от начина, по който Д’Артанян изрази мисълта му.
Тези възклицания дойдоха като развръзка на деня, който можеше да завърши доста неприятно за Планше. Но сред действащите лица беше Д’Артанян, а там където Д’Артанян се разпореждаше, всичко завършваше по негов вкус и желание.
Накрая всички се разцелуваха. Благодарение на щедростта на барона Трюшен почувства истинското си място и изчервявайки се, поднесе челото си на благородника, с когото съвсем доскоро се държеше крайно фамилиарно.
В пристъп на щедрост Портос охотно би изсипал цялото съдържание на джобовете си в ръцете на слугинята и на татко Селестен, но Д’Артанян го спря навреме.
— Сега е мой ред — каза той.
Даде един пистол на слугинята и два на стареца. Самият Арпагон щеше да се зарадва и да стане щедър, ако можеше да чуе благословиите, с които те възнаградиха мускетаря.
Д’Артанян помоли Планше да го изпрати до замъка и покани Портос в стаята си. Беше му се отдала възможност да се промъкне незабелязано за хората, с които не желаеше да се среща.
Глава осма
ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ПОРТОС
Вечерта в седем часа кралят даваше в големия салон аудиенция на холандския посланик. Тя продължи петнадесет минути. След това Людовик прие няколко дами и господа, неотдавна причислени към двора. В ъгъла зад колоната стояха Портос и Д’Артанян.
— Погледнете — каза Д’Артанян.
Портос се повдигна на пръсти и видя господин Фуке в параден костюм. Арамис вървеше след министъра към краля.
— Арамис! — възкликна Портос.
— Господин Фуке го представя на краля.
— Ах!
— Заради укрепленията на Бел-Ил! — продължи Д’Артанян.
— Ами аз?
— Вие? Вие, както вече имах честта да ви кажа, сте добрият Портос, затова сте помолен да не напускате за известно време Сен-Манде.
— Ах! — отново възкликна Портос.
— Но за щастие, аз съм тук — успокои го Д’Артанян — и сега ще дойде вашият ред.
В същия момент Фуке се обърна към краля със следните думи:
— Господарю, моля ви за благосклонност. Господин Дербле не е честолюбив, но той знае, че може да бъде полезен. Ваше величество трябва да има агент в Рим. Това трябва да е могъщ човек. Ние можем да получим кардиналска митра за господин Дербле.
Кралят не отговори.
— Аз много рядко досаждам с молби на ваше величество — каза Фуке.
— Трябва да помисля — каза кралят, всякога изразяващ своите колебания по този начин.
На тези думи нямаше какво да се отговори. Фуке и Арамис се спогледаха.
Кралят продължи:
— Господин Дербле може да ни послужи във Франция, например в качеството си на архиепископ.
— Господарю — възрази Фуке със свойствената си галантност, — ваше величество обсипва с милости господин Дербле. Архиепископството може да послужи като допълнение към кардиналската митра благодарение на щедростта на краля. Едното не изключва другото.
Находчивостта на Фуке се хареса на краля и той се усмихна.
— Дори Д’Артанян не би могъл да отговори по-добре — кимна той.
Д’Артанян тутакси се изправи пред него:
— Вика ли ме ваше величество? Арамис и Фуке отстъпиха назад.
— Позволете ми, господарю — живо каза Д’Артанян, измъквайки Портос отпред, — позволете ми да представя на ваше величество господин барон Дьо Валон, един от най-храбрите благородници на Франция.
Виждайки Портос, Арамис побледня. Фуке стисна юмруци под дантелените си маншети.
— Портос е тук! — прошепна Фуке.
— Тихо! Това е измяна! — прошепна Арамис.
— Господарю — продължи Д’Артанян, — още преди шест години трябваше да представя господин Дьо Валон на ваше величество. Но някои хора са подобни на звездите. Те не се движат без спътници. Плеядата не може да бъде раздробена. Ето защо, представяйки ви господин Дьо Валон, аз избрах тази минута, в която ваше величество може да види до него и господин Дербле.