Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Арамис едва се сдържаше. Той гордо погледна Д’Артанян, приемайки хвърленото предизвикателство.
— Така ли! Те са били приятели? — попита кралят.
— Най-близки, господарю, и единият отговаря за другия. Попитайте ванския епископ кой укрепи Бел-Ил.
Фуке се отдръпна още по-надалеч.
— Бел-Ил — студено каза Арамис — беше укрепен от барона. Той посочи Портос, който за втори път се поклони. Люгодовик гледаше и не вярваше на очите си.
— Да — каза Д’Артанян, — а сега благоволете да попитате господин барона кой му е помагал при строежа.
— Арамис — откровено каза Портос и посочи епископа. „Какво означава всичко това — помисли си епископът — и каква ще бъде развръзката на тази комедия?“
— Как! — възкликна кралят. — Господин кардиналът… искам да кажа епископът, се нарича Арамис?
— Това е военният му псевдоним — обясни Д’Артанян.
— Така ме наричат приятелите — поправи го Арамис.
— Защо скромничите? — извика Д’Артанян. — Под дрехите на свещеника, господарю, се крие най-блестящият офицер, най-безстрашният благородник и най-ученият богослов на вашето кралство.
Людовик вдигна глава.
— Също и инженер! — добави той, любувайки се на прекрасното лице на Арамис.
— Просто се наложи да бъда инженер, господарю — поклони се Арамис.
— Моят приятел е мускетар — каза с жар Д’Артанян, — чиито съвети стотици пъти са помагали на министрите на вашия баща… С една дума, господин Дербле заедно с господин Дьо Балон, известния на ваше величество граф Дьо ла Фер и аз бяхме квартет, за който много се говореше по време на покойния крал и непълнолетието на ваше величество.
— Той е укрепил Бел-Ил! — многозначително повтори кралят. Арамис направи крачка напред.
— За да служи на сина, както аз служих на бащата — завърши той.
Д’Артанян не сваляше очи от Арамис, докато той произнасяше тези думи. Долови в тях истинско уважение, гореща преданост и толкова искреност, че той, Д’Артанян, вечният скептик, безпогрешният Д’Артанян повярва в тях. „С такъв тон не се лъже“ — помисли си той.
Людовик беше трогнат.
— В такъв случай — обърна се той към Фуке, който с тревога очакваше края на тази сцена, — кардиналската митра ви е осигурена. Аз ви давам дума, господин Дербле, че щом се отвори вакантно място, вие ще станете кардинал. Благодарете на господин Фуке.
Тези думи бяха чути от Колбер и го нараниха в сърцето. Той побърза да излезе отдалата.
— Ваш ред е, господин Дьо Валон — обърна се към него кралят, — искайте… Обичам да награждавам слугите на моя баща.
— Господарю… — започна Портос.
Но се оказа, че не е в състояние да продължи.
— Господарю! — намеси се Д’Артанян. — Този достоен благородник е смазан от величието на вашата особа, въпреки че мъжествено се е бил под огъня на оръдията и на хиляди неприятели. Но аз зная за какво мисли той и тъй като повече съм свикнал да гледам към слънцето… ще споделя с вас неговите мисли: нищо не му е нужно, той нищо не иска освен щастието да съзерцава ваше величество в течение на четвърт час.
— Вие днес ще вечеряте с мен — каза с милостива усмивка кралят на покланящия се Портос.
Баронът стана моравочервен от радост и гордост. Кралят го освободи и Д’Артанян, след като прегърна приятеля си, го отведе настрана.
— Моля ви на масата да седнете до мен — прошепна му на ухото Портос.
— Добре, приятелю.
— Арамис ми се сърди, нали?
— Никога в живота си Арамис не ви е обичал повече, отколкото сега. Помислете си само: току-що изпросих за него кардиналска митра!
— Това е вярно — каза Портос. — А кажете, доволен ли е кралят, когато на масата му ядат много?
— Много му е приятно — каза Д’Артанян. — Той има кралски апетит.
Глава девета
ОБЯСНЕНИЕ
Арамис се обърна рязко, приближи до Портос, който стоеше зад колоната, и му стисна ръката:
— Вие сте избягали от моя затвор?
— Не му се карайте — каза Д’Артанян, — аз бях този, драги Арамис, който го пусна на свобода.
— Ах, приятелю мой! — произнесе Арамис, като гледаше само към Портос. — Нима загубихте търпение?
Д’Артанян се притече на помощ на Портос.
— Вие, духовните лица — обърна се към Арамис, — сте велики политици. Ние, военните, вървим право към целта. Това е всичко. Аз направих посещение на милия комендант Безмо.
Арамис застана нащрек.