Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Отдръпнете се — долетя гласът на Опаш. — Отдръпнете се от вратата. Влизам.
Вратата се отвори рязко. За стотна от секундата Опаш се взря в наглед празното подземие, заслепен от трите мънички слънца, които се носеха из въздуха. После Хари и Рон му се нахвърлиха. Рон го сграбчи за ръката, с която той държеше магическата пръчка, и го накара да я вдигне, Хари му запуши устата. Започнаха да се боричкат тихо: пръчката на Опаш пускаше искри, а сребърната му ръка стисна Хари за гърлото.
— Какво става, Опаш? — провикна се отгоре Луциус Малфой.
— Нищо! — извика хрипливо в отговор Рон, като си преправи горе-долу правдоподобно гласа, за да звучи като на Опаш. — Всичко е наред!
Хари едва си поемаше дъх.
— Смяташ да ме убиеш ли? — попита задавено той, като се помъчи да се отскубне от металните пръсти. — След като ти спасих живота? Длъжник си ми, Опаш!
Сребърните пръсти разхлабиха хватката. Хари не го очакваше: отскубна се учуден, без да сваля длан от устата на Опаш. Видя как воднистите очички като на плъх се разширяват от ужас и изненада: той явно беше стъписан не по-малко от Хари от онова, което беше направила ръката му, от мигновения подтик към състрадание, който беше издала, и продължи да се дърпа още по-силно сякаш за да заличи този миг на слабост.
— И ще вземем това — прошепна Рон, като издърпа от другата ръка на Опаш магическата пръчка.
Без нея Петигрю беше безпомощен и зениците му се разшириха от ужас. Очите му се плъзнаха от лицето на Хари към нещо друго. Сребърните пръсти се движеха неумолимо към собственото му гърло.
— Не…
Без дори да се замисля, Хари се опита да издърпа назад ръката, но тя не можеше да бъде спряна. Сребърното оръдие, което Волдемор беше дал на най-страхливия си слуга, се беше обърнало срещу безполезния си обезоръжен собственик: Петигрю жънеше плодовете на своята колебливост, на състраданието, което беше проявил за миг, и ръката го душеше пред очите им.
— Не!
Рон също беше пуснал Опаш и двамата с Хари се опитаха да издърпат смазващите метални пръсти от врата му, те обаче не поддадоха. Петигрю посиняваше.
— Релашио! — каза Рон и насочи магическата пръчка към сребърната ръка, ала пак не стана нищо — Петигрю се свлече на колене и в същия миг горе Хърмаяни нададе нов ужасен писък.
Очите на Опаш се облещиха върху моравото му лице, той се сгърчи за последно и застина.
Хари и Рон се спогледаха, после оставиха зад себе си на пода тялото на Опаш и хукнаха нагоре по стълбите, а оттам излязоха в сумрачния коридор към всекидневната. Тръгнаха предпазливо, крадешком по него, докато стигнаха при вратата, която беше оставена отворена. Сега вече ясно виждаха Белатрикс: гледаше надолу към Грипкук, който държеше в дългопръстестите си ръце меча на Грифиндор. Хърмаяни лежеше в краката на жената. Почти не помръдваше.
— Е? — рече Белатрикс. — Това истинският меч ли е?
Затаил дъх, Хари зачака, като се опитваше да не обръща внимание на парещата болка в белега.
— Не — отговори Грипкук. — Фалшив е.
— Сигурен ли си? — възкликна задъхана Белатрикс. — Съвсем сигурен?
— Да — потвърди таласъмът.
По лицето на Белатрикс се разля облекчение, заличило цялото напрежение.
— Добре тогава — каза тя и с нехайно движение на магическата пръчка остави още една дълбока рана върху лицето на таласъма, който се строполи с писък в краката й. Белатрикс го изрита встрани. — А сега — оповести тя с глас, който прокънтя победоносно, — ще повикаме Черния лорд!
Жената запретна отново ръкава си и докосна с показалец Черния знак.
В този миг на Хари му се стори, че белегът му се отваря. Всичко около него изчезна: той беше Волдемор, а скелетоподобният магьосник пред него му се смееше беззъбо — Волдемор беше вбесен, че го викат, беше ги предупредил, беше им казал да го правят само и единствено заради Потър. Ако грешаха…
— Хайде де, убий ме! — настоя старецът. — Няма да победиш, не можеш да победиш! Онази пръчка никога няма да бъде твоя, никога…
И Волдемор даде воля на гнева си: тъмничната килия се изпълни с лумнала зелена светлина, крехкото старо тяло беше вдигнато от твърдия нар и запада безжизнено, а Волдемор се върна на прозореца, като едва сдържаше яростта си… ако го викаха без причина, щяха да си понесат наказанието…
— Мисля, че можем да разкараме мътнородата — чу се гласът на Белатрикс. — Вземи я, ако искаш, Грейбек.
— НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Рон беше нахълтал във всекидневната и Белатрикс се обърна стъписана и насочи магическата пръчка към него…
— Експелиармус! — ревна той с пръчката на Опаш, вдигната към Белатрикс, а нейната отхвърча във въздуха и беше уловена от Хари, който се беше втурнал след Рон.